Von: Dony K. Donev <dony@cupandcross.com>
Gesendet: Freitag, 7. Januar 2022 02:08
An: stefanov@gmx.net
Betreff: АННА ЛАД

Здравей отново и за много години

Започвам с една малко по-стара наша дискусия от преди години за пастирското семейство Лалеви и българската евангелска църква в Мадисън, която е по-ранна от православната такава в града. За съжаление личната архива на Mellony Turner в Drew University не съдържа информацията, която дискутирахме затова ще приложа някои новооткрити данни в следващите дискусии използвайки за начало статията тук: https://protestantstvo.com/united-methodist-archives-miss-mellony-turner/

Весела Несторова, за която говорихме преди, учи в Америка след което се връща и работи/преподава в България – това мисля е добре известно и не искам да го повтаряме, освен ако има нови детайли.

Анна Бартълмън е една от по-неизвестните връзки. Това е американското име на българката осиновена от сем. Лад. докато са в Търново и работят с девическия пансион в Ловеч. Когато я взимат в Америка, сем. Лад пътуват заедно с Лина Шенк. която е спомената на е страниците на езиковата така:

По това време мис Лина Шенк пристига и става директор като дава възможност на мистър Чалис да отдъхне. През 1888г. училището се управлява от една директорка, един учител и 4учителки, с две степени на обучение – първоначало и класно. В класното училище с петгодишен курс на обучение са записани 44 ученички, а в първоначалното -25. Във вероизповедно отношение от всичките 69 девойки 20 са източно православни. В края на 1890г. мис Шенк напуска страната и до 1892г. начело на училището е мис Финчам, когато за директор е изпратена мис Кейт Блякбърн.

https://oldsite.ezikovata.eu/news/2007/2007_0121_Marinela.htm

Точната дата на пътуването на Лад и Шенк е не в края на 1890, а лятото с.г., което дава възможност на Анна да се запише в училище под новото си име, но не като Анна (както ще го пише по-късно), а като Ани. Нарицателното „Ани“ напомня известната поема на Джеймс Райли написано няколко години по-рано с заглавие „Малкото сираче Ани“:

Little Orphant Annie's come to our house to stay,
An' wash the cups an' saucers up,
an' brush the crumbs away,
An' shoo the chickens off the porch,
an' dust the hearth, an' sweep,
An' make the fire, an' bake the bread,
an' earn her board-an'-keep;

Цялата история на българката от Търново се покрива с поемата и несъзнателно напомня от къде идва новото й име. Въпреки, че за това малко българско сираче свързано учителката в Ловеч Лина Шенк, Бог планува нещо далеч по-добро. Но това ще оставим за някоя от следващите ни дискусии по случай годишнината на Езиковата.

Поздрави,
Д-р Теол. Доний К. Донев

Von: stefanov@gmx.net <stefanov@gmx.net>
Gesendet: Sonntag, 9. Januar 2022 23:15
An: 'Dony K. Donev' <dony@cupandcross.com>
Betreff: AW: АННА ЛАД

Здравей Доний,

Благодаря много за интересния материал! На страничките за Езиковата има само малко информация за Американския Колеж. Хубаво е, че след първоначаната ни кореспонденция през 2013-та ми пишеш пак.

Тогава спомена, че си успял да получиш матариали от Drew University, и че ако има нещо свързано за Колежа, ще ми препратиш материали. Благодаря, че не си забравил!

Ще се радвам на по-нататъчната ни кореспонденция и на непознати факти за този далечен, но важен период от историята на скъпото ни старото „даскало“.

С най-добри поздрави,
Емил

Von: Dony K. Donev <dony@cupandcross.com>
Gesendet: Montag, 10. Januar 2022 23:03
An: stefanov@gmx.net
Betreff: Re: AW: АННА ЛАД

Здравей отново,

Темата за архивите е доста дълга, но ще се опитам да я щрихирам макар накратко преди да преминем към другите теми. Дрю има само частична и тематична информация за учениците си, а от там и малко за методистки мисионери в и методистки ученици от България. Като цяло, централната методистка архива се пази другаде и то не в централизиран вид, а разпределена в няколко локации. Виждал съм немалка част от нея, но никога цялата.

За разлика от методистите, Американския борд има доста по-стар и централизиран архив в Бостън, която успяхме да преснимаме в цялостен вид преди години заедно с тази на Американското библейско дружество. Архивата на Американския колеж в София (най-вече финансовата му архива до 1944) се пази в т.нар. „стакс“ в илинойския университет в Урбана. Личната архива пък на един от по-известните техни преподаватели на Балканите, д-р Либиър, се съхраняват в университета на Небраска-Линкълн. Тези два архива са изключително богат извор за късния период на конгрешански училища в България, вкл. ролята на Bible Lands за преместването в Симеоново. По молба на президента на АУБГ, преди десетина години предадох горния архив на един известен журналист от Вашингтон, който написа книга за историята на Американския колеж, но като цяло за методистките училища в северна България имаше само повърхностна информация

Доста по обширен за ранната методистка мисия на Балканите е архива на Британското библейско дружество в Кеймбридж. Той има публична част с обширна кореспонденция относно превода на българската Библия, назначаване и отзоваване на отделните мисионери, както и методистките училища в Ловеч, Търново, Русе, Свищов и разбира се сред молоканите в Тулча. Втората специализирана част на архива е с режимен достъп, предполагам защото съдържа личната информация и кореспонденция на мисионерите – доста от които се оплакват от живота и работата в България.

От там идва и въпроса за мисионерското семейство Лод/Лад и Лина Шенк, която напуска България по здравословни причини. Те имат централна роля за училището в Ловеч - Шенк е дългогодишен учител и възпитател, а Лад като мисионери са суперинтенданти/надзиратели не само на училищата, но и на мисията в целия регион. Само за справка, Лад подписва дипломата на Дънов от училището в Свищов, която му отваря врата към образование и живот в Америка. Въпреки всичко това, и Шенк и Лад никога вече не се връщат в България.

Доний

Von: stefanov@gmx.net <stefanov@gmx.net>
Gesendet: Montag, 10. Januar 2022 23:42
An: 'Dony K. Donev' <dony@cupandcross.com>
Betreff: AW: AW: АННА ЛАД

Здравей Доний,

Благодаря за бързия отговор!

Историята е интересна, защото предполагам, не само аз нямам сериозна представа, какъв е бил животът на мисионерите и на ученичките по онова време. Да заминеш на млади години, на десетки хиляди километри от родния дом и близките, в името на вярата и просвещението на хора в една чужда, бедна страна, е удивителен и дълбоко впечатляващ акт!

Много от имената, които споменаваш, все още не ми говорят нищо. Но смятам, че на първо време не е нужно да питам и да се впускаш в подробности. Нека публикуваме нещата полека-полека, в обобщен вид, за да получат читателите основна представа за времето, в което всичко това се случва. Тогава вероятно ще се появят и въпроси, които с удоволствие ще ти предоставя (читателите биха могли и директно да ти пишат). Предполагам, че първи ще се заинтересоват по-възрастни абсолвенти или учители, и дано! Ще се радвам на следващите ти материали.

Благодаря пак и с най-добри поздрави,
Емил

обратно - 2020 - нататък