Първи стъпки

Американският девически колеж в Ловеч е част от широко разгърната мрежа на американски образователни институции в България през втората половина на XIXв.

Неговата предистория е свързана с разпространението на протестанството в българските земи през епохата на Възраждането като едно от проявленията на униатското движение в борбата за църковна независимост.

Най-надеждната група за работа на Американската мисия са младите, но невъзможността за допри с тях в обществените училища, както и с лицата, които са на държавна работа, ги кара да търсят нови пътища за осъществяване на идеята си. И го намират в откриването на училища.

Едно от първите задължения, които мисията поставила за реализация пред г-н Джеймс Чалис, е откриването на девическо протестантско училище в някой от градовете в Северна България. Първоначално се приема, че най-подходящото място е град Свищов, който е и център на мисията. Тук се сблъскват редица пречки, свързани с покупка и ремонт на сграда и терен за строеж на друга, не успява да подсигури и способен български учител, поради което насочва вниманието си към град Троян, селище, което е обект на техни интереси и преди. Но и тук главната трудност идва от невъзможността да бъде подсигурена подходяща сграда. Има и още един проблем, въпреки защитата, която имат от конституцията по отношение преследването и ограничението на дейността си, троянци не се поколебали да откажат построяването на такова училище.

След този неуспех Чалис успява да купи удобно широко масто на река Осъм и хубавата Ловчанска околност. В Ловеч, в наета за целта сграда, Джеймс Чалис поставя началото на девическото училище от есента на 1881г. С ученички от околните села на Ловеч и от други селища на България, които били сираци и нямало кой да се грижи за тях. Между първите 12 записани ученички не е имало от града. Откриването на ловешкото девическо училище през есента на 1881г. И на начално в Свищов през същата година е частична реализация на упоритостта и усилията на мисионерите. Учебните програми в тях са в пълно единство с изискванията за формиране на личности, способни да отговарят на новите потребности на времето.

В началото на 80-те години на XIXв. Обществената атмосфера в града е твърде сложна. В тази обстановка се развива и укрепва девическото училище. В Ловеч и около настоятеля на ловешката епархия е сформирана група, ползваща се с одобрението и на общинските власти, която непрекъснато търси начин да предизвика населението към изяви на недоволство от присъствието на подобно училище.

През 1882г. Просветния министър Г.Теохаров взема решение и затваря първоначално Свищовското училище като мотивите са както откритото недоволство на гражданството срещу чуждата религиозна пропаганда , така и формално извършени нарушения от мисионерите при строежа на сградите и процедурите при отварянето на училищата.

Идването на власт през септември 1883г. на коалиционното консервативно-либерално правителство на Драган Цанков, ползващо се с подкрепата на западните сили, променя обстановката в страната. Не след дълго с намесата на английския консул училищата в Свищов и Ловеч са отново възстановени.

От времето на откриването на ловешкото девическо училище до 1884 то е подлагано на непрекъснат натиск било от страна на местната и централната власт, било от страна на ортодоксалното християнство в лицето на владиката Натанаил Охридски.

Въпреки промените, включващи три премествания, два продължителни спора с правителството, включително и временно затваряне на същото, администрацията му с необходимата в случая търпимост и такт не само успява на го съхрани, но и развие. Тази твърдост и убеденост в излагане и отстояване на позиции печели първите привърженици. Налице е вече по-благосклонно отношение на правителството към мисията и нейната дейност.

По това време мис Лина Шенк пристига и става директор като дава възможност на мистър Чалис да отдъхне.

През 1888г. училището се управлява от една директорка, един учител и 4учителки, с две степени на обучение – първоначало и класно. В класното училище с петгодишен курс на обучение са записани 44 ученички, а в първоначалното -25. Във вероизповедно отношение от всичките 69 девойки 20 са източно православни.

В края на 1890г. мис Шенк напуска страната и до 1892г. начело на училището е мис Финчам, когато за директор е изпратена мис Кейт Блякбърн. Под нейно вещо ръководство се увеличава броят на сградите, увеличава се броят на записаните ученички, гимназията придобива най-високата степен на девическите държавни училища в страната – шестокласната.

Първостепенната задача на мис Блякбърн е така да подреди живота и обучението в пансиона, че той да отговаря на правителствените изисквания и да не отстъпва на държавните гимназии.

Въведената система от ежегодна пансионатна такса стабилизира финансите на училището. Допълнително приходи се получават от курсовете по пиано и музика.

В отчета за 1894/1895г. се съобщава за пръв път социалната среда на записаните – от богати фамилии. Значително се увеличава приемът. Учебната година започват 50 момичета, повече от половината деца от семейства с финасови възможности, които поемат изцяло издръжката им, докато за учебната 1891/1892г. с подобни възможности са разполагали само три възпитанички на пансиона.

Налице е тенденция към по-нататъшно усъвършенстване на обучението. Дават се допълнителни знания по шев, рисуване, пеене, по френски и английски, а в горните класове по алгебра, геометрия, философия и педагогика. Въпреки тенденцията за намаляване и ограничаване на религиозното обучение, в послдните класове продължава изучаването на живота на Христос, предмета на религиите и основните правила и най-важните моменти от църковното строителство.

Американското училище в Ловеч се очертава като едно от най-добрите на мисията и бъз сперник в България. Налице е отлична организация в обучението, администрацията и кореспондентските връзки. Постигнатите успехи се оказват най-добрата реклама. По-доброто обучение по домакинство, съчетано с морална дисциплина е причина много хора да предпочитат за дъщерите си колежа в Ловеч в сравнение със собствениет народни училища.

През 1900г училището става седмокласно и продължава да е известно с двойна слава – като образователна и религиозна институция, запазва високия си стандарт, продължава да се утвърждава в национален мащаб, печели нови приятели и поддръжници сред различните социални слоеве на българското общество. През учебната 1900/1901г. тук се обучават момичета от 17 града на страната, от фамилии на министри, юристи, търговци и държавни служители.

По това време гимназията е шестокласна. Учебната програма включва задължителния брой предмети и часове за тях. Всички дисциплини с изучават на българсдки език през целея курс на обучение с изключение на ЗАкон божи в пети клас, История също в пети клас и Хигиена и Геология в шести, които се преподават на английски език. Отделя се голямо внимание на езиковото обучение. Застъпени са трите основни западноевропийски езика- английски, немски, френски. Първите два се изучават задължително през целия курс на обучение, докато немския е факултативен и уроци се преподават само на желаещи. За по-доброто им усвояване се налагат вътрешни правила, според които извън учебните часове ученичките ке задължават да говорят единствено на английски и френски, с изключение на неделния ден.

Училищната такса се плаща на два пъти – в началото на учебната година и по Нова година, и се движи от 3 лева златни да един урок по немски до 300 златни лева годишнна пансионна такса. Училищния правилни задължава ученичките да носят утвърдената зимна и лятна униформа, както и да спазват необходимата сисциплина и ред. На нарушителките се налагат наказания, които според характера на провинението могат да бъдат забележка, мъмрене, изключване от училище за определено време или отстраняване завинаги. Знанията се оценяват по шестобалната система и тези, които покажат успех по отделен предмет под среден 3 остават на изпит или повтарят годината.

Трите военни тодини, свързани с Първата Световна война са изключително тежки за училището и то просъществува благодарение на огромните усилия на директорката и училията на българската учителска колегия. След претърпяната обаче втора национална катастрофа, свързана със загуби на огромни човешки и материални ресурси и довела до състояние на крайно бодност на голяма част от населението, по-нататъшното функциониране на училището става невъзможно. Тъй като осигурят необходимите средства училището и затворено за учебната 1918/1919 учебна година.

За радост на мисията прекъсването на учебните занятия е само за дена година. И така то е отново отворено през учебната 1919/1920г. поради тензенцията на бавно, но устойчиво подобряване на стопранския климат в страната.

Необходимостта от издигането на жената във всяко едно отношение, било физическо, умствено или морално, налага обединяването на всички усилия в едно, отговарящо на изискванията за по-добър живот. Специалните курсове от началото на 1921/1922 включват шивачество, щапкарство, стенография,счетоводство и гледане на болни.

През 1921г. вис Кейт Блякбърн и мис Дора Дейвис официално обявяват пред Асоциацията, че желаят във възможно най-кратък срок да бъдат освободени от задълженията им на мисионерки и така на 12.,Ноември 1923 те напускат града и през Плевен се отправят към отечеството си.

Идването на Едит Пери и поемането на функциите и на директор поставя ново начало в усилията да бъде осигурено държавно признаване на училището. Това е единствения начин да бъдат легализирани дипломите на и завършващите да придобиват право на кандидастване във висши училища.

На 9 Октомври 1926г. официално са открити новопостроените сгради Дейвис хол и Блякбърн билдинг.

Следващата 1927г. е повратна в живота на училището. Със заповед от 30 май на Министреството на народното просвещение девическото училище в Ловеч е признато за  полукласическа гимназия с пансион с два отдела. Постъпили са 220 учинички, което представлява 1/5 от общия брой кандидатки. Преминава се на прием само от първи и втори класове с цел създаване възможност за по-продължинелен престои на децата в училището и получаване на повече по обем и количество знания.

Учебното време трае от 15 Септември до 4 Юли. Учебната година се разделя на две полугодия, занятията се водят всеки ден преди и след обяд. В събота ученичките се занимават с домашна работа, правят бани и пр. Само ученичките от прогимназията и тези от четвърти клас имат занятия до обяд. Освен това всяко ученичка трябва да взема участие всеки ден в определено време в общата домакинска работа под надзора на особена надзирателка, за да се запознае с всякакъв вид домашна работа и да може да държи добър домашен ред. Ученичките сами чистят и редят спалните си, гладят дрехите си, но не се перат сами. Те образуват едно семейство и са под внимателния надзор на учителките, повечето от които живеят в училището. Вън от училищния двор немогат да излизат, без да са придружени от някой учителка. В неделните дни задължително ходят на църква – или евангелската, която е до училището, или, ако искат, в градската църква, но винаги придружени от учителки.

През учебната 1926/1927г. министерство на народното просвещение постановява Американското девическо училище в Ловеч за частно средно училище, като свършилите курса на същото със свидетелство за зрялост се ползват с правата на свършилите народната полукласическа девическа гимназия.

Преодоляна е още една трудност по пътя към по-нататъшно развитие и усъвършенстване на училището. Правителствения акт е посрещнат с нескрита радост и одобрение не само сред ученичките и учителите, но и от обществеността в града.

След голямото земетресение през м. Април 1928г. , известно като Чирпанското, девойките от пансиона поемат благородната инициатива да се откажат един път седмично от консумация на месо и икономисаните средства да бъдат предоставени като помощ на изпадналите в бедствие хора. Което свидетлства за доброто възпитание и състрадателността на възпитаничките.

В четвърти клас освен общообразователните предмети интерес представлява присъствието на предмета „Хигиена”. През първото полугодие основно се набляга на личната, а през второто – на обществената хигиена. В двата часа по „Приложни изкуства” са включени дейности като работа с метал, книговезство, тъкане с тръстика или върба, печатарство, изработване на абажури и др.

В пети клас три часа седмично са определени за предмета „Принципи за облеклото”. Предвидени са разработки върху видовете български материали за облеклото, разделени по цени и цели за употреба.

Не по-малко интересни са и часовете по „Избиране на храни и  готварство”. Целта, която се поставя с този курс, е да се научат ученичките как да правят покупките от плодове и зеленчуци, месо и други, използвани в домакинството. Особено внимание е отделено на въпроса за приготовление на храни.

В раздела „Бюджет” ученичките получават знание за разменната стойност на парите и как да водят домашните сметки. В началото на учебната година на всяка една от тях се предоставя известна сума, която трябва да използва по възможно най-икономичния начин, така че в края на годината да реализира спестявания.