Лина Шенк и Американският Колеж - д-р Теол. Д. К. Донев

обратно - 2020 - нататък

По материали и с помощта на д-р Теол. Доний К. Донев:

Von: Dony K. Donev <dony@cupandcross.com>
Gesendet: Donnerstag, 13. Januar 2022 23:30
An: stefanov@gmx.net
Betreff: Лина Шенк

Абсолютно си прав разбира се, но споменаването на всяка една личност трябва да бъде задължително в правилния исторически контекст. Особено след като ловешкото мисионерско училище започва като девически пансион и както това в Ст. Загора не е толкова забележимо като да речем мисионерския колеж в Самоков или априловската гимназия.

Споменаването на Лина Шенко, обаче, е важно защото тя е изпратена с богат преподавателски опити и нужните важни връзки в Америка. Д-р Лад многократно пише на методисткия борд как доста от мисиите са забравени или дори затворени и то не поради липа на обръщенци сред българите, а поради липса на нужното финансово внимание от Америка. Един от ярките примери за това е първата мисия в Търново, която през 1857г. започва с богослужения, прераства в първото местно читалище, но не се развива до училище поради спирането на финанси (не знам дали това е важно или не, но спонсорите на д-р Албърт Лонг са предимно масонски ложи).

Не е такъв случая с Лина Шенк и развитието на ловешката гимназия по нейно време. Тя разбира се идва и в един много по-подходящ след-възрожденски период след Освобождението, което й дава много по-добра перспектива от мисията в Търново и другите по-ранни мисии и училища. За този важен период за ловешката гимназия, Лина Шенк и връзката със семинарията Дрю четем подробно в аналите на Дъновистите така:

През 1884 се открива ново основно училище в Русе, а в Ловеч идва нова директорка за женското училище - Лина Шенк. През 1885 година вече се чувства истинско разведряване…. В тази именно обстановка започва работа и мисията във Варна под ръководството на забележителния пастор от щата Минесота, при това възпитаник на университета на Дрю - Трайко Константинов. През 1887-1888 вече със сигурност има мисия в Хотанца, през 1889 знаем, че пасторът й е Захария Димитров и че вече е отворено методистко основно училище за момичета от мис Шенк, което по-късно ще се поеме от Николета Малчева.

Доний


Von: stefanov@gmx.net <stefanov@gmx.net>
Gesendet: Freitag, 14. Januar 2022 01:10
An: 'Dony K. Donev' <dony@cupandcross.com>
Betreff: AW: Лина Шенк

Здравей Доний,

и благодаря за отговора!

Съгласен съм за личностите и историческия контекст. Понеже не познавам периода, съм любопитен да науча повече, и то точно в контекст.

Но и се опитвам да намеря хем отправна точка, хем и преки връзки между периодите, защото дефакто със затварянето на Колежа през 1948 директните линии на развитие, на светоглед, на контакти итн. биват прекъснати. След създаване на днешната Езикова Гимназия през 1951г., продължават да бъдат ползвани сградите. Те, предполагам, са били конфискувани и одържавени. Знам само за нашата прекрасна учителка по Английски Език - Летисия Чернева,

че е учила в Колежа преди 1944г. Тя е (може би) единствената директна личностна връзка от Девическия Колеж към Смесената Езиковата Гимназия днес. Може да я видиш на юбилейното DVD от 2010г.: https://oldsite.ezikovata.eu/news/2010/2010_0429_Emil.htm. Сред интервюираните има и още две дами - бивши ученички в Колежа, но дали са работили в Езиковата, не знам:

Няма и не искам да навлизам в повече подробности. Ще ми бъде хубаво, ако сред историческите фигури и събития се натъкнем на още следи на приемственост. Хубавите неща (примерно високото образователно ниво) са ценно историческо наследство.

С най-добри поздрави,
Емил


Von: Dony K. Donev <dony@cupandcross.com>
Gesendet: Freitag, 14. Januar 2022 02:20
An: stefanov@gmx.net
Betreff: Re: AW: Лина Шенк

Благодаря отново за бързия отговор,

Филмът за Езиковата в Ловеч е изключителен. Има ли го в ЮТюб за да го разпространим както подобава?

Като цяло, протестантската мисия на всички мисионерски училища в България се размива около началото на 20в. и те губят своята чисто религиозна идентичност в полза на либералното образование. До промените през 1944г., те вече имат много малко общо с оригиналното мисионерско видение и са бързо претопени от новия политически режим. Така или иначе, обаче, като част от малкото елитни училища в България, които се броят на пръсти, те все пак остават и възпитават определен социален авангард. Заради което в филма ВЧЕРА бе такъв уникален феномен за всички нас които израснахме в България е през 80те.

По ранната история на тези училища по време на българското Възраждане дължи своя успех на един продължителен процес на обществено образование, който пробужда личното и национално самосъзнание. През 1806г. е издадена първата българска книга, а през 1824 Рибния буквар. Около 1835г. настъпва образователна реформа, а две години по-късно първата българска печатница започва да функционира. През 1844г. започва издаването на първото българско списание, а през 1846 излиза от печат и първия български вестник. Всяко едно от изброените събития се случва не без намесата на чужди консултанти, които в повечето случаи са мисионери и духовници.

В резултат на дългогодишни изследователски труд вече е общоприет факт, че първите американски мисионери идват в България в началото на 19-ти век. Първоначалната им мисия включва превеждането на Библията на говорим български език. Направата на пълния превод на Библията започва около 1820 и завършва през 1871, като става причина за обобщаването на систематизирана и унифицирана новобългарска граматика, съответстваща на говоримия език. По време на този процес мисионерите забелязват множество социално важни проблеми, които те приемат като възможност за по-нататъшна работа сред българите. В резултат на това специализирани образователни публикации и помагала, вестници, списания и книги намират своя път към българското възрожденско общество с информация и идеология, която ултимативно го трансформира.

Този будителен процес намира своя израз в многобройни учебни заведения, основоположени от действащи мисионери по българските земи. В началото на 19 в. в България вече съществуват множество килийни училища. В страната, постепенно нализа и светското образование по модела на елино-българското училище в Свищов, открито през 1815. Тяхната роля за съхраняване на българския дух и култура, и за образоването на видни български възрожденци е безспорна. Предлаганото от мисионерите образование по системата Ланкастър, приложена първо в Габрово от Неофит Рилски, обаче, бързо показва надмощието си като методология и е широко предпочитано от любознателните българи.

Основано едва през 1881, училището в Ловеч е последното от тази богата традиция на Американско образование в България и следва мисионерските училища в Пловдив (1860), Шумен (1862), Стара Загора (1863) – девическата гимназия/пансион, която става прототип на ловешкото училище но от северната страна на Стара планина, Банско (1867), Самоков (1869), Русе (1873), Троян (1880), Велико Търново (1881), Свищов (1881). На 1 ноември 1881 започва първият учебен клас в една от стаите на новия протестантски молитвен дом в Ловеч. Започва и строежът на нова училища сграда, която е открита за новата учебна година на 1 септември 1882 като евангелско училище с две отделения. След демонстрация на православни вярващи от града, училището е закрито със заповед от министъра на просветата Теохаров, но след като на власт идва Драган Цанков е отворено отново.

Съдбата на Девическото училище в Ловеч е близка до тази на училището в Свищов, закрито от министър Теохарев през 1882. След отварянето си при идването на Цанков на власт, Американското девическо училище в Ловеч се превръща в едно от най-реномираните училища в България. Към него се отваря и протестантска печатница. За съжаление, процесът на изграждане на прицърковни общообразователни училища е спрян от българското правителство със закон от началото на 20-ти век. Ролята на протестантското религиозно образование като модел за формирането на българското светско образование по западен тип е забравена.

Либерално богословие превзело евангелските църкви в България в периода 1900-1920г., създава предпоставки за съвсем друг тип образование, което е по-скоро светско отколкото религиозно или дори църковно. А от там и драстичната разлика на една цяла духовна, академична и историческа пропаст между Езиковата, която ти познаваш и помниш и видението на американските мисионери за училище в Ловеч. Все пак говорим за история от вече над 140 години. А историята на времето, като най-верния ни съдник, по често не прощава отколкото прощава нашите грешки. И никога, никога не ги забравя… за поколенията.

Доний


Von: stefanov@gmx.net <stefanov@gmx.net>
Gesendet: Freitag, 14. Januar 2022 09:16
An: 'Dony K. Donev' <dony@cupandcross.com>
Betreff: AW: AW: Лина Шенк

Здравей Донний!

Благодаря за съдържателния отговор! Продължавай нататък.

Филма „Вчера“ го имаше на Youtube години наред. Сложил съм линк на www.ezikovata.eu , но сега той извежда съобщение за грешка. Ъкаунтът, от който е бил публикуван, бил прекратен. Предполагам, че е било поради липсата на авторски права.

Искам да те помоля, да изписваш имената на мисиониерите на Латиница, както са в оригинал, защото транскрипцията на Български и от там обратно към Английски не винаги е еднозначна. Това затруднява търсенето, в случай на особен интерес.

С най-добри поздрави,
Емил


Von: Dony K. Donev <dony@cupandcross.com>
Gesendet: Samstag, 15. Januar 2022 02:18
An: stefanov@gmx.net
Betreff: Re: AW: AW: Лина Шенк

Ако искаш раздели ймейлите на 2 групи (треда) Anna Ladd и Linna Schenck

Към темата за Linna Schenck добави следното ако искаш

Women Missionaries for Bulgaria During the period between 1884 and 1906, the WFMS deployed six women to Bulgaria.3 Linna Schenck was the first woman appointed to service as a missionary in this context, a decade after the work of the Bible Women had begun in 1874 under the auspices of the MEC. Ella E. Fincham joined her three years later. Only two appointments were made in the 1890s, Kate B. Blackburn in 1892, the year of Schenck’s retirement, and Lydia Diem, seconded to the WFMS the following year from the Swiss Methodists. Both of these second wave pioneers served lengthy tenures in Bulgaria, thirty-four and eighteen years respectively. Dora Davis also dedicated a lengthy period of her life to Bulgaria, serving from 1900 to 1926.

Linna Schenck arrived in November, 1884, to serve as principal of the school under the support of the Northwestern

Branch of the WFMS. Challis reported that she “entered upon her duties with enthusiasm, giving several hours per day to the study of the language, and other hours to English teaching and general management of the school.”6 Once Schenck was in place, almost all of the reporting back to the WFMS revolved around the new institutions and the progress related to their educational endeavors.

Linna Schenck was born in Fulton, New York, on July 23, 1846, entering mission service at 38 years of age.9 Raised in the Presbyterian Church, she transferred her allegiance to the MEC as a youth. In late life, after her return to the United States, a friend asked her why she became a missionary. “There were three influences,” she wrote in response, “letters from my missionary cousin in the Sandwich Islands, the influence of a dear sister who went to an early reward, and the reading of the Missionary Herald.”10 After only six years’ service in Bulgaria, she returned to Michigan on a health leave, never to return, dying in Grand Rapids in 1898. One can only conjecture that Fincham had been deployed to assist Schenck in her efforts to consolidate the work of this educational mission, both teaching and providing administrative assistance. As Schenck’s health deteriorated it would only have been natural for Fincham to assume more responsibilities related to the school. But no clear evidence remains to document the nature of her contribution; not even the most rudimentary aspects of her life story have been recovered.

Methodist History, 55:3 (April 2017) Methodist Women Missionaries in Bulgaria and Italy Paul W. Chilcote and Ulrike Schuler


Von: stefanov@gmx.net <stefanov@gmx.net>
Gesendet: Samstag, 15. Januar 2022 11:29
An: 'Dony K. Donev' <dony@cupandcross.com>
Betreff: AW: AW: AW: Лина Шенк 

Здравей Доний, 

Благодаря за материала. Какъв е източникът? - Просто да споменеш. 

Да, така реших и аз - да разделя двата thread-а. Между другото поумувах, какъв е смисълът на израза в скобите „(треда)“!!! Още един „блестящ“ пример на транскрипция... тобаче не е „th“… 😊 Та „тх“-ред-овете ги разделих още при публикацията, ако не си погледнал. Продължава/-й/-м в същия дух!   

С най-добри поздрави,
Емил


Von: stefanov@gmx.net <stefanov@gmx.net>
Gesendet: Samstag, 15. Januar 2022 11:41
An: 'Dony K. Donev' <dony@cupandcross.com>
Betreff: AW: AW: AW: Лина Шенк

Sorry, източника си го дал най-отдолу. Извинявай!
С най-добри поздрави,
Емил

обратно - 2020 - нататък


Забележка: Всеки Ваш email, в който не е изрично споменато, да не бъде публикуван и има отношение към Езиковата, ще излиза на сайта в несъкратен вид, заедно с email-адреса на подателя, за да документра източника на информация и насърчава непосредствените контакти.
22.10.2021 - Страници за Езиковата Гимназия в Ловеч "Екзарх Йосиф I" - www.ezikovata.eu