Von: Dony K. Donev
<dony@cupandcross.com>
Gesendet: Donnerstag, 13. Januar 2022 23:30
An: stefanov@gmx.net
Betreff: Лина Шенк
Абсолютно си прав разбира се, но споменаването на всяка една личност трябва да бъде задължително в правилния исторически контекст. Особено след като ловешкото мисионерско училище започва като девически пансион и както това в Ст. Загора не е толкова забележимо като да речем мисионерския колеж в Самоков или априловската гимназия.
Споменаването на Лина Шенко, обаче, е важно защото тя е изпратена с богат преподавателски опити и нужните важни връзки в Америка. Д-р Лад многократно пише на методисткия борд как доста от мисиите са забравени или дори затворени и то не поради липа на обръщенци сред българите, а поради липса на нужното финансово внимание от Америка. Един от ярките примери за това е първата мисия в Търново, която през 1857г. започва с богослужения, прераства в първото местно читалище, но не се развива до училище поради спирането на финанси (не знам дали това е важно или не, но спонсорите на д-р Албърт Лонг са предимно масонски ложи).
Не е такъв случая с Лина Шенк и развитието на ловешката гимназия по нейно време. Тя разбира се идва и в един много по-подходящ след-възрожденски период след Освобождението, което й дава много по-добра перспектива от мисията в Търново и другите по-ранни мисии и училища. За този важен период за ловешката гимназия, Лина Шенк и връзката със семинарията Дрю четем подробно в аналите на Дъновистите така:
През 1884 се открива ново основно училище в Русе, а в Ловеч идва нова директорка за женското училище - Лина Шенк. През 1885 година вече се чувства истинско разведряване…. В тази именно обстановка започва работа и мисията във Варна под ръководството на забележителния пастор от щата Минесота, при това възпитаник на университета на Дрю - Трайко Константинов. През 1887-1888 вече със сигурност има мисия в Хотанца, през 1889 знаем, че пасторът й е Захария Димитров и че вече е отворено методистко основно училище за момичета от мис Шенк, което по-късно ще се поеме от Николета Малчева.
Доний
Von: stefanov@gmx.net
<stefanov@gmx.net>
Gesendet: Freitag, 14. Januar 2022 01:10
An: 'Dony K. Donev' <dony@cupandcross.com>
Betreff: AW: Лина Шенк
Здравей Доний,
и благодаря за отговора!
Съгласен съм за личностите и историческия контекст. Понеже не познавам периода, съм любопитен да науча повече, и то точно в контекст.
Но и се опитвам да намеря хем отправна точка, хем и преки връзки между периодите, защото дефакто със затварянето на Колежа през 1948 директните линии на развитие, на светоглед, на контакти итн. биват прекъснати. След създаване на днешната Езикова Гимназия през 1951г., продължават да бъдат ползвани сградите. Те, предполагам, са били конфискувани и одържавени. Знам само за нашата прекрасна учителка по Английски Език - Летисия Чернева,
че е учила в Колежа преди 1944г. Тя е (може би) единствената директна личностна връзка от Девическия Колеж към Смесената Езиковата Гимназия днес. Може да я видиш на юбилейното DVD от 2010г.: https://oldsite.ezikovata.eu/news/2010/2010_0429_Emil.htm. Сред интервюираните има и още две дами - бивши ученички в Колежа, но дали са работили в Езиковата, не знам:
Няма и не искам да навлизам в повече подробности. Ще ми бъде хубаво, ако сред историческите фигури и събития се натъкнем на още следи на приемственост. Хубавите неща (примерно високото образователно ниво) са ценно историческо наследство.
С най-добри поздрави,
Емил
Von: Dony K. Donev
<dony@cupandcross.com>
Gesendet: Freitag, 14. Januar 2022 02:20
An: stefanov@gmx.net
Betreff: Re: AW: Лина Шенк
Благодаря отново за бързия отговор,
Филмът за Езиковата в Ловеч е изключителен. Има ли го в ЮТюб за да го разпространим както подобава?
Като цяло, протестантската мисия на всички мисионерски училища в България се размива около началото на 20в. и те губят своята чисто религиозна идентичност в полза на либералното образование. До промените през 1944г., те вече имат много малко общо с оригиналното мисионерско видение и са бързо претопени от новия политически режим. Така или иначе, обаче, като част от малкото елитни училища в България, които се броят на пръсти, те все пак остават и възпитават определен социален авангард. Заради което в филма ВЧЕРА бе такъв уникален феномен за всички нас които израснахме в България е през 80те.
По ранната история на тези училища по време на българското Възраждане дължи своя успех на един продължителен процес на обществено образование, който пробужда личното и национално самосъзнание. През 1806г. е издадена първата българска книга, а през 1824 Рибния буквар. Около 1835г. настъпва образователна реформа, а две години по-късно първата българска печатница започва да функционира. През 1844г. започва издаването на първото българско списание, а през 1846 излиза от печат и първия български вестник. Всяко едно от изброените събития се случва не без намесата на чужди консултанти, които в повечето случаи са мисионери и духовници.
В резултат на дългогодишни изследователски труд вече е общоприет факт, че първите американски мисионери идват в България в началото на 19-ти век. Първоначалната им мисия включва превеждането на Библията на говорим български език. Направата на пълния превод на Библията започва около 1820 и завършва през 1871, като става причина за обобщаването на систематизирана и унифицирана новобългарска граматика, съответстваща на говоримия език. По време на този процес мисионерите забелязват множество социално важни проблеми, които те приемат като възможност за по-нататъшна работа сред българите. В резултат на това специализирани образователни публикации и помагала, вестници, списания и книги намират своя път към българското възрожденско общество с информация и идеология, която ултимативно го трансформира.
Този будителен процес намира своя израз в многобройни учебни заведения, основоположени от действащи мисионери по българските земи. В началото на 19 в. в България вече съществуват множество килийни училища. В страната, постепенно нализа и светското образование по модела на елино-българското училище в Свищов, открито през 1815. Тяхната роля за съхраняване на българския дух и култура, и за образоването на видни български възрожденци е безспорна. Предлаганото от мисионерите образование по системата Ланкастър, приложена първо в Габрово от Неофит Рилски, обаче, бързо показва надмощието си като методология и е широко предпочитано от любознателните българи.
Основано едва през 1881, училището в Ловеч е последното от тази богата традиция на Американско образование в България и следва мисионерските училища в Пловдив (1860), Шумен (1862), Стара Загора (1863) – девическата гимназия/пансион, която става прототип на ловешкото училище но от северната страна на Стара планина, Банско (1867), Самоков (1869), Русе (1873), Троян (1880), Велико Търново (1881), Свищов (1881). На 1 ноември 1881 започва първият учебен клас в една от стаите на новия протестантски молитвен дом в Ловеч. Започва и строежът на нова училища сграда, която е открита за новата учебна година на 1 септември 1882 като евангелско училище с две отделения. След демонстрация на православни вярващи от града, училището е закрито със заповед от министъра на просветата Теохаров, но след като на власт идва Драган Цанков е отворено отново.
Съдбата на Девическото училище в Ловеч е близка до тази на училището в Свищов, закрито от министър Теохарев през 1882. След отварянето си при идването на Цанков на власт, Американското девическо училище в Ловеч се превръща в едно от най-реномираните училища в България. Към него се отваря и протестантска печатница. За съжаление, процесът на изграждане на прицърковни общообразователни училища е спрян от българското правителство със закон от началото на 20-ти век. Ролята на протестантското религиозно образование като модел за формирането на българското светско образование по западен тип е забравена.
Либерално богословие превзело евангелските църкви в България в периода 1900-1920г., създава предпоставки за съвсем друг тип образование, което е по-скоро светско отколкото религиозно или дори църковно. А от там и драстичната разлика на една цяла духовна, академична и историческа пропаст между Езиковата, която ти познаваш и помниш и видението на американските мисионери за училище в Ловеч. Все пак говорим за история от вече над 140 години. А историята на времето, като най-верния ни съдник, по често не прощава отколкото прощава нашите грешки. И никога, никога не ги забравя… за поколенията.
Доний
Von: stefanov@gmx.net
<stefanov@gmx.net>
Gesendet: Freitag, 14. Januar 2022 09:16
An: 'Dony K. Donev' <dony@cupandcross.com>
Betreff: AW: AW: Лина Шенк
Здравей Донний!
Благодаря за съдържателния отговор! Продължавай нататък.
Филма „Вчера“ го имаше на Youtube години наред. Сложил съм линк на www.ezikovata.eu , но сега той извежда съобщение за грешка. Ъкаунтът, от който е бил публикуван, бил прекратен. Предполагам, че е било поради липсата на авторски права.
Искам да те помоля, да изписваш имената на мисиониерите на Латиница, както са в оригинал, защото транскрипцията на Български и от там обратно към Английски не винаги е еднозначна. Това затруднява търсенето, в случай на особен интерес.
С най-добри поздрави,
Емил
Von: Dony K. Donev <dony@cupandcross.com>
Gesendet: Samstag, 15. Januar 2022 22:06
An: stefanov@gmx.net
Betreff: Re: AW: AW: AW: Лина Шенк
Ще подготвим и повече в идните дни
Тези предполагам вече си ги чел и публикувал?
https://eratosten.wordpress.com/2012/12/09/
https://eratosten.wordpress.com/2011/04/12/
https://eratosten.wordpress.com/2015/09/09/
https://eratosten.wordpress.com/2008/07/24/
Von: stefanov@gmx.net <stefanov@gmx.net>
Gesendet: Montag, 17. Januar 2022 13:09
An: 'Dony K. Donev' <dony@cupandcross.com>
Betreff: AW: Лина Шенк / Иво Райнов
Здравей Доний,
с Иво Райнов сме контактували по имейл още през 2006-та
до 2009-та (*,*,*,*,*,*,*),
когато той ми изпрати списъци на неговите класове. Иво е постъпил като
учител след завършването ми. На един от Празниците на гимназията се
запознахме лично, съвсем набързо - времето при тези срещи е оскъдно.
Випуските се събират да празнуват заедно, по класове, има много за
разказване. Та аз съм бил предимно с мои съученици и учители, а той като
учител - с неговите възпитаници. Четох негови публикации - сериозен,
ангажиран, силно активен автор. Беше направил уеб-сайт „Атлантида“ - негов
форум за Езиковата. Затова не се е налагало да препубликувам негови
материали. Просто и този път ще сложа твоя имейл, с ликове към неговите
страници, за да се четат в оригинал.
С най-добри поздрави,
Емил