обратно - вип. 1967 - нататък

По материали на Мария Чавдарова:

Езиковата гимназия, септември 1962г., подготвителен „б” клас

Кл.р-л Павлина Топузова, възпитателка Елена Муцевска – добри, красиви и фини жени. Обичам ги, както и незабравимите ми съученици, които следват по номера в клас:  

1. Борислав Петров Костов – Борката - прототип на Ученика Костов от филма „Вчера” с Чочо Попйорданов. След Владо Георгиев /Даверов/ под № 3, Борката е с най-много издадени книги. Пише и стихове. Заклет левскар, както аз и много мои съученици /накрая е стихотворението му на тази тема/
   ..
2. Владимир Гечев Вълчев – Гечката – най-усмихнатото момче в класа. И в трудни моменти  усмивката не слиза от лицето му. Седеше на рървия чин с Радосвет.
   ..
3. Владимир Георгиев Тодоров /Даверов/ – сценарист на филма „Вчера”. Изключиха го в 10-ти клас. Само той успя автентично да пресъздаде атмосферата на онези години. Голям талант.Добре е да се изброят всичките му книги. Много са.
   ..
4. Геновева Христова Ботева – „момичето с дългия подгъв” – така я кръсти баща ми; имаше страхотна престилка от брилянт, която шивачката подкъсила без да реже подгъва. Гевка е умница. Полиглот. Преведе професионално Пол Кенеди „Възход и падение на Великите сили”. Когато я цитирам, не пропускам да се изфукам, че преводачката е моя съученичка.
   ..
5. Кирилка - Кира. Роди син Иван на 16. март 1963г. Бременна е записана в гимназията през септ. 1962г. По всяка вероятност и тя не е знаела. Математичка и художничка. Игра физкултура до последния момент. Пристягаше се с колани. Никой нищо не разбра. Как го направи, това малко русо момиче, не ми го побира акълът. Случаят е включен във филма „Вчера”.
   ..
6. Красимира Георгиева. Чувствителна душа и поетеса. Имам нейни стихове – на български и немски. Боледуваше често и прекъсна в края на първата година. Завърши със следващия випуск.
   ..
7. Милен Михайлов Еврев – отличник на класа. Добричък и с много тънко чувство за хумор. Големият му син завърши при мен спец. Международни отношения. Кадърни са момчетата му.
   ..
8. Мариана Иванова Цанкова – умно момиче с характер. Не мога да си представя Маня да падне духом! Сигурно пръст в здравата й психика има баща й - чичо Иван/ не ми излиза от съзнанието този хубав, висок мъж с мустаци/ – доктор по професия. Всичко й вървеше на Мариана – пълна отличничка.Днес е Странджата на „б” клас. Събира ни за рождени дни и Коледа.Информира ни редовно - по добър или лош повод. Живее в центъра на София. Кой откъде се откачи – при нея.
   ..
9. Моя милост – свито и уплашено селянче от далечното Дулово, учило френски до този момент. Нямах понятие от немски език и вместо с Jа отговарях с Oui. Топузова се беше отчаяла – двойка до двойка. През втория срок се поокопитих. Играех басктетбол и той ме спаси от първоначалния стрес.
   ..
10. Мария Любомирова Димитрова – най-високото и четящо момиче в класа. От нея разбрах за Стендал и „Червено и черно”. Ние зубрим бегрифетата, а тя със Стендал в леглото. Едната ръка държи книгата над одеалото, а  другата навива кичур от къдравата й черна коса.Така я запомних. За да ни различават, на нея викаха Мър Дългата, а на мен- Майничката.
    ..
11. Наташа Иванова Давидкова – състрадателна и мъдра. Много си споделяхме с нея. В читалнята на Бетонното, вечер до късно вместо да зубрим за Антигона и Хектор, ние си разказваме за момчета и любови. Днес децата и внуците й живеят до нашия блок в кв. Хаджи Димитър и редовно се срещаме.
    ..
12. Павлина Николова Пелова и Славка Николова Пелова – близначки. И те спяха в Бетонното въпреки че са от Ловеч. Под възглавниците си винаги имаха бонбони и друго сладичко – кът за бедните пансионерки. Баща им беше влиятелен фактор в града, много пъти сме им гостували. Имам писма и от двете по време на ваканциите с  подробна информация за филмите в Ловеч от това време. /Нарушавам малко поредността на номерата, за  да представя близначките заедно/
    ..
13. Пулина Гатева Банкова – мисля, че е роднина на страхотната учителка по история – др. Банкова. С Паля имам снимка на абитуриентския бал.Ще я изпратя при първа възможност.
    ..
14. Радосвет Моев Радков – заедно с Маня днес са комуникаторите на бившия „б” клас. Много му въвреше физиката и математиката. Имаше първия самонавиващ се часовник – чудо невиждано за онова време. Постоянно си въртеше ръката до дясното ухо, да не би да спре механизмът.Седеше на първия чин до вратата.Бяха неразделни с Борката.Няма да забравя баща му – висок, слаб с дълго палто. Постоянно идваше в гимназията да го контролира.
    ..
15. Райка Динева Миланова – пишеше най-добрите теми по литература – любимка на др. Хиция Тодорова. Винаги я даваше за пример. Напълно заслужено. Писмата й до мен през годините – литературни произведения от нанизани синци. Хубаво и харесвано момиче.
    ..
16. Румен Василев Рачев – не знам, защо му викахме Попа. Отличник. Заедно с Мариана влязоха в ХТИ, органична химия – най-трудния ВУЗ тогава.Кротък, благ, възпитан.Родителите му учители от Български извор. Харесван от момичетата. С Гандура бяха приятели.
    ..
17. Румяна Симеонова Вълева – биеше ме на шах в междучасията; залагахме по 2 стотинки на шах-партия. Най-много сме играли в „църквата” – осми клас /клинчар през зимата, там нямаше парно/. Борката ни беше съдия и постоянно ни предупреждаваше, че сме в цайтнот. Руми имаше дълги плитки- честа жертва на Братана, който ги издърпваше на чина зад нея.Живее в центъра на Ловеч – удобно място за гости в свободните дни. Майка й – Марчето – се грижеше за нас като за собствени деца. Преспивала съм у тях по време на празниците на гимназията след завършването.
    ..
18. Светла Христова Василева – Сърката /Имаме си и Сър - Христофор/. Пълна отличничка и много тъжеше за родителите си – известни зъболекари. Едва дочакваше края на седмицата. Волгата пристигаше с чисто бельо и  храна.Няма да забравя вкусните габровски кюфтета в пластмасови кутии и лъскавите, изгладени пижами на едри оранжеви точки. Истински празник.
    ..
19. Стефан Братанов Станчев –  сещам се за него като чуя песента „Кажи ми, речи, Братанче”. Добряк и бонвиван. Имам негова снимка – седнал на чина, между два високи реда книги и тетрадки, с хваната глава от ужас по непрочетеното. Бяха на последния чин с Бровкин – Съра.
    ..
20. Стефан Димитров Гандуров – натъжавам се като го споменавам. Нелепо и без време си отиде. Спретнато и чисто се носеше. Спомням си  лъснатите му обувки. Разсмиваше ни през междучасията. Той-сериозен,със застинала физиономия  говори нещо, а ние се превиваме от смях. Четеше на висок глас откъси от книгата „По половия въпрос” от някакъв американски автор. Момичетата си запушвахме ушите от неудобство. Светла му памет на Гандура!
    ..
21. Христофор Иванов Христов – Само Чардафон-Орловец! Съра беше най-снажното и светло момче в класа. Манекенски силует. Любознателен и аналитичен. Като започне да разказва, все едно  гледаш National Geographic. Кога ги беше прочел тези неша!
    ..
22. Eмил Христов Георгиев – дойде от Schwerin доста след началото на годината. Така и не разбрах, кога напусна. Викахме му Качето, защото беше нисичък и пълничък. Много несправедливи сме били. Трудно му се разбираше българският.

..

обратно - вип. 1967 - нататък