| Езиковата,
"Благодаря от все сърце!", вип. 1982 - Трифон
Получих следния email от Трифон Трифонов: From: trifon trifonov [trife_t@abv.bg] Здрасти Ембич! Чудя се откъде да започна! Така не съм се чувствал като ученик. Дали остаряхме, та емоционално станахме по крехки /а би трябвало да е обратното/ или винаги сме си били такива...не знам. Толкова години изминаха от завършването на гимназията, толкова спомени ни затрупаха, толкова познанства ни обогатиха и обремениха, толкова дечица станаха големи хора покрай нас и благодарение на нас...и толкова...и толкова...Май всеки може да напише по един роман. И аз лично не успях през цялото това време да осъзная, че тези изминали години са с продължителност на едно мигване. И причината за това чувство са ярките спомени от времето в Езиковата. Много са се заличили естествено, но срещите ни почти всяка година са този сладък мехлем лекуващ несъвършенството на човешката ни памет. Прочетох книгата
"Първите и аз". Няколко дена след това
ходих като под наркоза. ....Не мога да го опиша! Ще се пръсна от гордост и от носталгия по преживяното тогава. Тези спомени са ми "приказката за лека нощ", самотната компания за сутришното кафе и моментните "бягсва" от офиса през деня. Не мога да го кажа на никой около мен, нито ще вдигна телефона за да го споделя с приятелите./ Въпрос на чишитщина най вероятно/. Но поне мога да ти го напиша. И да ти благодаря! От все сърце! From: stefanov@gmx.net Zdravej brato, blagodarja ti za hubavija email i za dumite na blagodarnost! Dojdohme ot razlitshni mesta, bjahme 5 godini zaedno i se prasnahme... No vremeto, kogato zaedno utshehme, rabotehme po brigadi, gladuvahme v pansa, zaedno pravehme zabavi, patuvahme po rodnite si mesta i se zavrashtahme, tova vreme ni sabra zavinagi. Da, kakav kasmet, tshe se sreshtnahme TAM! Knigata na Maria sashto me grabna i mi beshe trudno da spodelja s drugigo. A kato gledah filma, mi idvaha salzite i bucata v garloto ni napred ni nazad... I mnogo me zabolja ot sastojanieto na Levski i Sofia (da ne kazvam Bulgaria - Lovech e mnogo po-hubav!). Sred barkotija, sred svarhrazmerna reklama, pred sasipani sgradi, sred razbiti ulici, trotoari, prosjaci, sred stari i novi simvoli na vlast, sred traen povsemesten opadak nasheto staro Daskalo e edna neugasvashta svetlinka. Ne mi se otdade, da vidja podobna razruha v drugite strani obratno za v kashti. Otshakvah v Belgrad da vidja sledi ot naskoroshnata vojna, no NE! Vojnata trjabva da e bila v Sofia. S pravo v BG stava duma za kriza. No ne znam, dali e sashtata. Pri nas se gradi i ostava. Da ne mi se smeesh, tshe sam sviknal na hubavoto?! Vizh, naj-hubavoto - nasheto prijatelstvo, nasheto Daskalo - i te ostavat! Emil P.S.: Bi li imal neshto naprotiv, da publikuvam email-a ti na stranicite? Silen e i mjastoto mu e tam, da go protshetat i drugite. From: trifon trifonov Здрасти Емо! В тоя ред на откровения ще възкликна : "Ха, не съм единствен!" Така си е - с времето сме свикнали да се затваряме в себе си и да преживяваме емоции без да ни личи. И до такава степен сме се научили да се въздържаме, че когато нещо подобно ни се стовари, не можем дори да се ориентираме в хаоса от чувства. Страх ни е да си признаем, че нещо така силно ни разклаща и не сме вече онези улегнали хора, каквито сме свикнали да се показваме. Дори не щем да си признаем, че един ден в разбита София /разбирай и България/ ни съсипва. Просто си казваме :"Каква лудница е в тази София!". И пак си караме по старому. Докато така се задръстим като нация, че с лекота приемаме всичко: и мизерията, и политиците ни и ... , които имат власт над тях, и кризата, и фалшвите реклами, и...И все намираме оправдание да продължим....все така! Докато не дойде момента да си намерим и ние по едно село и да кажем "майната му на всичко". Там ще можем по-спокойно да стареем в собствената си черупка. Пък и да напишем по една книга...ако успеем да въведем що годе някакъв ред в душевната си неразбория. А относно публикацията в сайта нямам нищо против. Просто исках да ти благодаря, а то се оказа, че ми се е пропукала черупката. :-) Благодаря ти отново ...! ... |
| Забележка: Всеки Ваш email, в който не е изрично споменато, да не бъде публикуван и има отношение към Езиковата, ще излиза на сайта в несъкратен вид, заедно с email-адреса на подателя, за да документра източника на информация и насърчава непосредствените контакти. |
| 22.10.2021 - Страници за Езиковата Гимназия в Ловеч "Екзарх Йосиф I" - www.ezikovata.eu |