обратно - 2010 - нататък

Получих следния email от Мария Бъчварова-Чебуракова:

From: Maria Tchebourakova [flambg@yahoo.com]
Sent: Saturday, May 01, 2010 11:38 PM
To: EMIL
Subject: ezikovata

Здравейте мили момчета, Емил и Трифон

Вашата кореспонденция ме потопи в дълбоки размишления. Чувства на радост от отшумелия юбилей и тъга по онова, което никога не можахме да достигнем. А колко мечтахме!?

Спомените винаги бъркат в душата на човека, размекват го, а след това го захвърлят в хаоса на деня. И тук си даваш сметка, че ти си останал същия, че времето те е завлякло на някъде, въртяло те е в центробежните си сили, за да те изхвърли увехтял, измършевял, моделиран, но всъщност ти пак си ти. Може би помъдрял?! И това е тъга. 

Вървя по една слънчева пътека, край мен полски цветя, птички чуруликат, кукувица кука и си мисля за хармонията, която само природата може да създаде. Останалото е разруха и гнилост.

Жевеем в измама и лъжи. Какво се случи с тази наша България? Улиците все ще се оправят, фасадите ще се позакърпят. А Човекът? За къде е този човек с опустошената си душа, кого ще радва той и какво ще изгражда?

Ето това е страшното, което ни се случва. 

Не бойте се, няма да изчезнем. Някой казват за съжаление. Е, няма да изчезнем, ние сме като хлебарките. 

Пейте, смейте се, живейте, може пък и да се оправим. Знаеш ли?!
Едно е сигурно. И пак ще има  юбилей и пак ще има Ловеч.

поздрави,  Мария Бъчварова

обратно - 2010 - нататък