Галерия със
снимки от випуск 1963 - Нешка
Получих следния e-mail от Нешка Фидьова: From: Neschka [mailto:neschka@gmail.com] From: stefanov [mailto:stefanov@gmx.net] Zdravej Neschka, Snimkite sa tshudesni. Osobeno vpetshatljavashto e, tshe sa cvetni. Njama mnogo takiva ot togava. Primerno moite snimki ot po-kasno (1977-1982) sa samo tsherno-beli. Shte slozha link kam stranicata ti. A mozhe li da gi vkljutsha (t.e.kopiram) kam www.ezikovata.net, v stranicite za tvoja vipusk 1963? S naj-dobri pozdravi, P.S.: Napisanoto v email-a ti za sazhalenie ne se tshete From: Neschka Fidiova [mailto:neschka@gmail.com] Здравей Емил! не зная защо така се е получило, че текста ми не се чете. Писах, че ти можеш да ги поместиш на страницата на нашата гимназия, аз нямам нщо против. Нали затова сме се снимали някога, за да се гледаме сега. Първите снимки са от архива на учителя Берингер, те са копирани от диапозитиви. Повечето от тези снимки са правени след като ние сме завършили, т.е. след 1963 г. На тях няма нито един ученик от нашия випуск, но от следващия има. Писах също така, че снимките изязоха повече отколкото предполагах и се надявам да не ти е много umstaendlich да ги прехвърляш на страницата на гимназията. Всичко хубаво и много поздрави. Успешна седмица ти желая! From: stefanov [mailto:stefanov@gmx.net] OK! Mnogo blagodarja za pomoshtta! S udovolstvie shte gi vljutsha kam stranicite na tvoja vipusk, makar da njama utshitelite ot tvoe vreme. Inatshe shte mi e trudno da gi "einordn"-a...:-) S naj-dobri pozdravi, From: Neschka Fidiova [mailto:neschka@gmail.com] Емил, извинявай, но те моля малко да изчакаш със снимките, защото дъщеря ми иска нещо да оправи и по-късно ще се обадя отново. До после. From: stefanov [mailto:stefanov@gmx.net] OK. Von: stefanov [mailto:stefanov@gmx.net] Neschka, galerijata ti me zapali i podgotvih nashata korespondencija i linka kam galerijata ti za publikuvane. Snimkite sashto sam svalil i konvertiral vav ednakva golemina, no ne sam gi oformil kato web-stranici kam tija za vipuska ti. Tova shte mi otneme oshte rabota. Ima njakoi koito se povtarjat, no tova ne e osobena beda. Ako njamash nishto naprotiv, bih publikuval koraspondencijata ni i linka - ponezhe sega imam vreme za tova. S naj-dobri pozdravi, From: Neschka Fidiova [mailto:neschka@gmail.com] Здравей Емил, Извинявай, че в неделя се обадих така набързо, но сега всичко е наред и можеш да слагаш снимките и нашата кореспонденция на страницата на нашата гимназия. Говорих преди един ден сРенате, тя от вчера е в Ловеч. До този момент никой не й се е обадил. Тя се надява все пак да види нещо познато в Ловеч. Аз не съм била в Ловеч някъде от началото на 80-те години. Нашият випуск имаше среща там и като видях колко ужасно изглежда гимназията, пълна развалина, всичко запуснато, си рекох, че повече няма какво да търся там. Сега сигурно няма да позная нищо, ако отида в Ловеч. Надявам се Рени да прави много снимки, както обеща и да ми разказва много. Ще се обадя пак, като има нещо
ново. За сега всичко хубаво и много поздрави
от мен. Von: stefanov [mailto:stefanov@gmx.net] Zdravej Neshka, i na men mi pravi vpetshatlenie, kogato sam v BG, tshe vsitshko izglezhda poruteno. Vpetshatlenieto ot Ezikovata obatshe e, tshe tam se pravjat usilija, ezhednevno, da se oblagorodi vanshtnija i vatreshnija vid. Ne im e lesno. Tova za men ne bi1 bilo osnovanie, da ne otida, da vidja i da se sreshtna s prijateli i sautshnici. Naj-vpetshatljavashtoto za men beshe, tshe utshitelite i sautshenicite vanshno sa se promenili mnogo... S naj-dobri pozdravi, From: Neschka Fidiova [mailto:neschka@gmail.com] Здравей Емил, Когато писах, че гимназията ми се е видяла много порутена, аз имах пред вид началото на 80-те години. Тогава в общи линии сградите поне външно се поддържаха, ремонтираха, боядисваха. Така поне беше в София. А нашата гимназия ми се видя съвсем забравена от бога. И тогава си помислих, ”не стига, че ние остаряваме, ами и сградите вече се рушат”. толкова временно и преходно ми се стори. Стана ми тъжно и не ми се искаше повече да виждам това което беше хубаво, стабилно, здраво през ученическите ни години да се руши и разпада с всяка изминала година. Ние ходихме, особено първите години най-редовно на празниците на гимназията. Винаги участвувахме в манифестациите. И веднъж, докато чакахме да минем покрай трибуната, някъде в страничните улички беше, видях една малка групичка старци, които носеха плакат „Випуск 1923 година”. Не бяха, разбира се от нашата гимназия, но аз бях потресена. Няма никога да ги забравя. Те чествуваха 50 години от завършванеето на гимназията. Не след много време и ние ще чествуваме такъв юбилей. Имам предвид „Випуск 1963 година”. На една такава среща аз попитах учителката ни по литература и български Гълъбова защо когато се срещаме в Ловеч, те често ни питат: ”ти как се казваше” или „от кои клас беше ти” и т.н., докато ние ги помним тях и винаги знаем кои са. А тя ми каза:”За тези години след завършването ви, вие станахте млади жени и мъже, някои от вас са вече майки и бащи, не сте вече предишните ученици с униформите и прическите според училищния правилник. А ние какво да се променяме - ние само малко повече сме остаряли, побеляли, а иначе сме си същите. А сега вече доста от тях ги няма на този грешен свят, за съжаление! А на теб ти пожелавам всичко
хубаво и до скоро (както казвахме в гимназията). From: stefanov [mailto:stefanov@gmx.net] Zdravej, Neshka, blagodarja za otgovora. Taka e, vremeto leti. Idnata prolet shte se praznuva 60 godini ot otkrivaneto na Ezikovata. Sega oshte ne znaja, dali she moga da ida, no ne izkljutshvam. ... Tazi vetsher shte zapotshna da publikuvam snimkite, koito mi prati - strashno interesni sa! Blagodarja oshte vednazh. S naj-dobri pozdravi, From: Neschka Fidiova [mailto:neschka@gmail.com] Sent: Sunday, October 18, 2009 12:10 PM To: 'stefanov' Subject: AW: Brief an Mitschuler Здравей Емил, Най-напред да ти кажа, че посещението на Рени в България е било много вълнуващо.Тя като се прибра в Берлин, ми се обади по телефона и цял час ми разказва за преживяванията си. В София по телефона никой не я е потърсил, но в Ловеч се е видяла със своя съученичка, която работи в гимназията и от там са започнали най-хубавите й праживявания. Видяла се е с бившия си класен ръководител - Д.Дочев и почти цял ден са били заедно и с жена му, която аз не познавам. Когато ние завършихме, той не беше още женен. Обиколила е училището, класните стаи, ходила е из Вароша, из центъра на града - всичко е било неузнаваемо и много впечатляващо. Толкова се е вълнувала, плакала, радвала се е, че се учудва как не е получила инфаркт или инсулт от толкова много и силни преживявания. Много е щастлива. От нейната съученичка и научила адресите и телефоните на други съученици от София и като се е върнала от Ловеч, преди да отлети за Берлин е успяла да се види и с тях. Утре аз ще й се обадя, защото има рожден ден, да я поздравя и да ми разказва още за Ловеч. Така се разбрахме, защото само за един час не успя да ми разкаже всичко. А благодарение на снимките, които ти помести на страницата на гимназията, ми се обади моя съученичка, от моя клас и много се радвам, че установихме контакт. Това, което правиш за гимназията, за контактите с бившите съученици е толкова полезно, необходимо и ти заслужаваш нашата най-голяма похвала и благодарност. За сега поздрави и
всичко най-хубаво. From: stefanov [mailto:stefanov@gmx.net] Neshka, mnogo se radvam! Makar telefonnijat nomer da ne e pomognal, radvam se, tshe drugata ti sautshenitshka te e namerila. Tova osmislja rabotata po tija stranici i mi dava silna motivacija i zanapred... :-) S naj-dobri pozdravi, |
Забележка: Всеки Ваш email, в който не е изрично споменато, да не бъде публикуван и има отношение към Езиковата, ще излиза на сайта в несъкратен вид, заедно с email-адреса на подателя, за да документра източника на информация и насърчава непосредствените контакти. |
22.10.2021 - Страници за Езиковата Гимназия в Ловеч "Екзарх Йосиф I" - www.ezikovata.eu |