обратно - 2006 - нататък

Получих следния e-mail от Ивайло Ценкулов:

-------- Original-Nachricht --------
Datum: Mon, 3 Jul 2006 08:58:31 +0300
Von: Ivailo Zenkulov zenkulov@gmail.com
An: stefanov@gmx.net
Betreff: vipusk 74

Здравей Емиле,

Не се познаваме, но отдавна се каня да си дам адреса за допълване в списъците на бившите ученици. Дано и на другите им остане време и се сетят, че в тези списъци можем да намерим ценна информация един за друг. Аз имам доста снимки от гимназията и отдавна се каня да ги сваля на диск. След като го направя, ще пусна някоя от тях до теб. Вихрен Николаев не е Танчев, а Панчев. Скоро той имаше нужда "да му подам ръка", но не беше по възможностите ми. Разбрах, че и към други наши приятели се е обръщал, но помощ не му е оказана. Евгени Иванов Ганев от Севлиево почина в Разград, остави двама сина, които на никой не е известно как се справят, но животът в момента е такъв, че ни е отнел всички възможности да подадем ръка. Разбрах, че и други наши съученици са имали нужда от една подадена ръка, но са си останали с обещания или дори без тях.

В Плевен бяхме направили клуб на говорещите немски език, който по същество беше клуб на завършилите немската гимназия в Ловеч, но от съображение за ползуване на евентуални преференции, решихме името на клуба да бъде с по-широк смисъл. Сега съществуваме само в регистрациите на статистиката, защото нашето поколение остаря, а новите като че ли не се интересуват толкова от себеподобните, дори може би не ги считат за себеподобни.

Иначе всички сме горди. Случвало се е да се срещнат двама, които по случайност не се познават, защото са от различни випуски на нашата гимназия и да започнат да се препират кой е завършил по-елитно училище. Като отида в Ловеч на празника ми е хубаво. Става ми и тъжно, защото усещам, че най-вече няшето поколение- плюс-минус десет, се е вкопчило в миналото и се зарежда от носталгията. Мъчно ми е като видя учителите ни, които са остарели и повечето са обеднели, с угаснал пламък в очите. Виждах последните години Дочева, Александрова, Михова и винаги ми става тъжно, а любимецът ни Найден Ангелов вече като че ли страни от обществото.

Може би прекалих с неща, които са ти дори непознати. Като се освободя, ще се поинтересувам как да изпратя снимки и други неща, които биха били интересни на някого.

Zdravej Ivailo,

blagodarja za email-a. Shte dobavja adresa ti kam spisaka na vipusk '74. Prati mi i snimkite, za koito stava duma. Edna ot ideite na stranicite e totshno tova - da hvarli most na nekomercialni natshala mezhdu generaciite minali prez Ezikovata.

Pomosht mozhe da se otshakva/dava spored vazmozhnostite na horata. Ima hora, koito sa v sastojanie, a ima i drugi, koito ne mogat i ne biva da badat sadeni. Tshudesata ne sa zadalzhitelni.

Stareem, neizbezhno e. Kogato za posleden pat bjah v Lovech, az sashto ostanah raztarsen ot promenite v horata i grada. Mozhe bi tova e taka, zashtoto napuskajki gimnazijata, nie vaplashtavahme nadezhdata i vjarata v badeshteto. To ni prinadlezheshe. Sega sme nastojashteto i ni e trudno da vazpriemem sebe si v taja pozicija, v glavite sme vse oshte na 19. Tova obatshe ne e losho kato nastrojka.

Vse po-tshesto mi se obazhdat hora i naposledak ne mi ostava dostatatshno vreme da dopalvam materialite, koito mi pratshtat. Shte se postaraja, do kraja na sedmicata da namerja vreme, no njama da propusna.

S naj-dobri pozdravi,
Emil

P.S. Minalata sedmica imashe silna burja, s mnogo gramotevici, ta mi porazi modem, telefon i drugi domashni uredi. Ot edna semica vrazkata mi s internet e narushena i se izvijavam za zakasnenijata... 10.07.2006, Emil

обратно - 2006 - нататък