Кълна се никога да не забравям теб‚
с когото пет години всичко съм делил.
Кълна се попадне ли  в беда  един от нас ...
да му подам ръка и в лош за мене час!

Кълна се попадна ли в беда да не предавам‚
приятелските грешки да прощавам.
Кълна се в дявола и в Бога
да сторя аз за теб каквото мога.

Заклех се!

YouTube: Шурците, Из филма "Вчера"

Днес ще се срещнем -
след десет години,
вчера ли бяхме
на двайсет и две.
Разделихме се с надежда
тук на този сив площад.

Пак ще се срешем -
след десет години,
за да разкаже всеки от нас
със какво се е преборил,
от какво не е заспивал
и какво е надживял.

Днес ще се срещнем -
след десет години:
влакове тръгват
от всички страни.
Но един от тях остава
на една далечна гара,
пак на двадесет и две.

YouTube: ФСБ

Щурците - Среща

Дали аз закъснях или времето бързаше?
Дали аз закъснях или всичко бе сън?
Отшумя като приказка, каквото ни свързваше.
Отшумя като празничен звън ... 

Край реката редят се, редят се тополите,
побелели от първия сняг.
Аз не чакам за среща, аз не чакам, но моля те
ти да минеш по другия бряг. 

Край реката редят се, редят се тополите,
побелели, побелели от първия сняг.
Аз не чакам за среща -  не чакам, но моля те ...
О, моля те - ти да минеш по другия бряг. 

И тогава на моста ще бъдем пак двамата.
Ще си спомниме всичко за миг.
Ще се срещнеме с погледи, скрити през рамото
и ще тръгнем по своя път сами.

Щурците

Ахат - МОНОЛОГ

Век жесток, студен, пълен с омраза тиха
моите мечти твоите години скриха
О, аз се превръщам вече в прах
и падам сам със своя крах
Няма го трепета красив младежки в мен
студ суров шепти тиха, бяла песен
всичко се върти в някакъв ритъм бесен
Не, нищо не виждам аз сега
бял или черен е снега
в самотата сам съм само с теб, тъга

Аз съм човек, ти време си
сиви са в тебе моите следи
все пак се радвам, че съм ги оставил сам
ти след години се върни
виж ги, с тъга се усмихни
времето всичко друго ще изпепели

Времето лети безпощадно бързо
остаряваш ти, а миг след това замръзваш
и в някой прекрасен, слънчев ден
земята грабва те в плен,
леден полъх и безкрайна тъмнина
ти си живял щастлив или не
всичко било е в твои ръце
дали успял си да постигнеш нещо ти
дните ти са отминали, няма ги твоите младини,
но безрезервно вярвай в живота си!!!

YouTube: Ахат

Фактор - Главната улица 

Разпиля се гласа ни по вятъра
и сега, ако все пак се срещаме,
то е просто, защото понякога
всеки търси по нещо от себе си. 

Ето вижте по главната улица
в този миг преминава момичето,
във което си спомням, че влюбих се
и дори и прошепнах "обичам те". 

Но така си останаха думите
да висят в тишината на стаята.
Би звънеца и всички се втурнахме
любовта да намерим голямата. 

Вероятно мнозина я срещнаха,
а пък други за миг се разминахме,
но вървим по главната улица
и забързани даже не спираме. 

Разпиляхме се всички по вятъра,
ако някога все пак се срещаме,
но дали на главната улица
не загубихме нещо от себе си. 

Разпиляхме се всички по вятъра,
ако някога все пак се срещаме,
но дали на главната улица
не загубихме нещо от себе си.

YouTube: Фактор

Тангра - Богатство

За мен отдавна хората говорят‚
че вечно съм без пукната пара‚
но аз със всеки съм готов да споря
дали това е най–важно на света.

Живея на последния етаж‚
в една мансарда точно под звездите‚
прозорецът е моята врата
и аз вървя към тях и ги разпитвам.

Дали след време тука под звездите
в прозореца ще има светлина‚
дали тогава пак ще слушат Битълс
и вечните поети ще четат.

Дали хазайката ще идва рано
с виенска кифла‚ с каничка кафе‚
и вместо да попита тя за наема
ще се усмихне – "Спахте ли добре?"

И пак ли ще звучи невероятно
за някой‚ ако някой пак твърди‚
че има най–голямото богатство –
един прозорец и безброй звезди.

YouTube: Tangra

Тангра - Любовта без която не можем

Да си вземем сбогом със онази любов
без която никак не можем.
Не е лесно‚ не е лесно
у дома да се връщаш‚
да се връщаш бездомен.

Спи булевардът след дългия ден‚
спят уморени тротоарите пусти‚
под ръка аз вървя с подранилата зима
и събирам своите чувства.

И все по–далече‚ и все по–назад
стъпки остават‚ остават зад мене‚
и от просяк по–беден‚ и от крал по–богат
аз вървя и раздавам надежда.

Да си вземем сбогом със онази любов
без която никак не можем.
Не е лесно‚ не е лесно
у дома да се връщаш‚
да се връщаш бездомен.

И все по–далече‚ и все по–назад
стъпки остават‚ остават зад мене‚
и от просяк по–беден‚ и от крал по–богат
аз вървя и раздавам надежда.

И събирам‚ раздавам‚ дори не броя
своите срещи в града милионен.
Аз вървя за да търся теб – любовта‚
любовта без която не можем.

YouTube: Тангра

Паша Христова - Българска роза

Добър вечер, приятелю млад,
добър вечер, другарю,
добре дошел във нашия град,
добре дошел във България!

Вземи във този хубав ден
една българска роза от мен -
нека тя да ти разкаже
с ароматния си глас
за Балкана, за морето
и за всички нас.

И когато, приятелю млад,
и когато, другарю,
си тръгнеш ти от нашия град,
си тръгнеш ти от България,  

вземи и в този хубав ден
една българска роза от мен -
нека тя да ти напомня
с ароматния си глас
за Балкана, за морето
и за всички нас.

И не забравяй нито ден
тази българска роза. И мен

YouTube: Паша Христова

Тангра - Дон Кихот

Попадах някъде, но всичко беше истинско
Страха от удара
Очакването с блъсъка
А после кацнах върху мислите
И тръгнах по света нарамил кръста си
Като медал върху ревера си на времето
Поглеждах от високо всички улици
Виждах рицарите, стъпили на стремето
На своите мотори с малки блудници 

Припев:
А Дон Кихот прегърнал здраво чашата
в кръчмата спореше със неверници
Които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници
и тъй загубил всякакво доверие
започнал да разпитва благо хората
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората. 

Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра
той чу потъваше във времето
със рокерите тръгнали на някъде
със рокерите тръгнали на някъде. 

Припев:
А Дон Кихот прегърнал здраво чашата
в кръчмата спореше със неверници
Които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници
Пропад, въртях се във доспехите,
но се събудих от писъка на вятъра
и тоя шум потъваше във ехото
със рокерите тръгнали на някъде