Драголов ме провокира и се
хванах кат балък.
Не че искам да копирам, нито искам да съм пръв.
Не че имам няк,ви данни на художник ил поет.
Ала иска ми се вам ви да покажа кат завет
кой е Ангелов (той - Найден) - Литератор и Поет,
Даскал и Човек омаен, силна Личност и Естет.
Поводът е благороден и си
струва той трудът.
Пък и да си недоволен, ти не спомняй ми родът.
Ангелов не е тъй лесен да му
спретнеш ти портрет.
Прост въпрос те прави бесен, като нямаш и ответ
как със думи прости, кратки, ясно да го изразиш -
тъй, че даже леля Надка да го види кат афиш.
За поет кат мен тъй скромен туй завидна е беля -
ямб, хорей и амфибрахий не плетат се хей-така…
Ала нека да подходим със перото
във ръка.
Начин да намерим сроден и да поясним така,
що кат Даскал и Творец, повишавайки и глас,
Найден Ангелов остава кат живец във всинца нас.
„Ацата” му беше име
нарицателно сред нас.
То остана ни кат пример да внимаваме във час,
да четеме ний творбите на класици и творци.
И напълни ни главите със различни образци -
на култура, естетичност, на художество и блян.
И на Мунчо, и на птичка… После ти си кат пиян…
И се чудиш - как го прави тоз Калеешки гигант?
Но след време ти е ясно, че Човекът със Талант,
Педагог със думи прости (нявгаж - твърдички, биля)
той те води кат на гости в лоното на любовта
към поезия и проза - наша, чужда, и така
влизаш ти в света омаен на свещени правила,
дето те зареждат с вяра в бъдните ти времена,
и ти дават мъдрост, сила, и кураж, и стремена.
Учиш и не те възпират разни
„бисери” преди:
„Думите ми рикошират в дървените ви глави!”.
Строг, но мъдър, достолепен, експериментатор в
час,
режисьор великолепен – тъй съм го запомнил аз.
Учеше ни на достойнство, на
човешка доброта,
що за чудо е туй свойство да покажеш топлота.
На приятел да помогнеш и му подадеш ръка.
Егото да превъзмогнеш, щом е ближният в беда.
Преди време го постигна тежка
участ за баща,
но успя той да се вдигне в тез тъй сложни времена.
С болката да се пребори, да погледне пак напред,
нови подвизи да стори кат войвода и естет.
Много бих могъл аз още честно
да ви споделя.
Ала чувствам се немощен - няма да ви удивя.
Тъй търкалят си се дните… Студ
редува се със пек.
Найден помни младините, но и наближава век.
Ангелов неповторим е като колорит, човек,
като някакъв месия в нашия забързан век.
Който иска - да го съди. Съдник
не му ставам аз.
Искам само да го бъде Ацата за всички нас.
От сърце ти пожелавам светли,
топли бъднини!
Господ здраве да ти дава през насъщните ти дни!
Да подостряш ти перото със присъщата ти страст
и да го топиш дълбоко - ползвай неговата власт!
И напреде сал да гледаш! Да живееш и твориш!
Словото да проповедаш! В Музата си да гориш!
А пък ние си желаем още дълго
занапред
Ацата да ни съгрява с благо слово като мед.
Да общуваме си лично, щом Съдбата отреди.
Той да чувства се отлично в наште рехави среди.
Да живее, да го бъде, както Господ нареди!
Факелът му да пребъде и гори във бъднини!
А накрая бих помолил, с много
уважение -
ако може, проявете лично снизхождение…
Честит
рожден ден, скъпи Учителю!
София,
ноември, 2012 г.
С моето особено уважение и почит,
Николай Цачев