обратно - 2012 - нататък

Получих следния email от Орлин Попов:

Von: Аптека ПРИМУЛА Йовка [mailto:a02122@abv. bg]
Gesendet: Freitag, 3. August 2012 15:17
An: stefanov@gmx. net
Betreff:

Благодаря за бързата ти реакция. Дано тези кратки епизоди от свидните езиковски години да допаднат на бившите и настоящи наши съученици. Отговаряйки на предложението ти, бих могъл периодично да ти изпращам по 1-2 от спомените ми, имам за десерт и десетина снимки. И тъй като по тъжен повод стана дума за литераторите ни, позволявам си да предложа кратки случки с другите двама преподаватели – Найден Ангелов и Хица Тодорова.

---

НАЙДЕН АНГЕЛОВ

Той ни преподаваше в 9. клас. Бързо разбрахме, че е широко скроен, ерудиран, достъпен, но и справедлив и достоен човек. Беше се наслушал от поднасяните му от нас христоматийни клишета. Душата му жадуваше да чуе нещо свободно и собствено.

Веднъж ме попита каква книга чета. Герой на момчетата тогава беше Авакум Захов, бях си купил всичките книги за него и ги четях на един дъх. Независимо, че не беше включен в учебния план, др. Ангелов ме накара да направя характеристика на нашия Джеймс Бонд и след възторженото експозе получих шестица.

Щяхме да правим класно. Той ни предупреди да не правим опити за преписване. От чина на моя съученичка издайнически стърчеше една христоматия.

Ай сиктир оттука – провикна се той с махмурлив глас.

- Аз с вас класно няма да правя!

Излезе от стаята, тръшкайки силно вратата. Само след няколко минути обаче се върна и написа на дъската най-лесната тема.

Беше недоволен от дадената му малка квартира срещу Покрития мост, привеждайки следния аргумент:

- А когато дойдат Лаля /Ламар – Лалю Маринов, негов съселянин/ или Паля /Павел Матев, тогава председател на Съюза на българските писатели/, аз къде ще ги сложа?

Един ден, трябва да бях вече абитуриент, се срещаме на плаца и той ми казва:

- Орлинчо, що не ми станеш един зет?

Той имаше дъщеря, мисля, че се казваше Ани. Беше едно черноочко и пухкаво момиче с добри очи. Успях да реагирам адекватно:

- А за зестра Москвича си ли ще ми дадеш?

- Ако трябва, и Мерцедес ще ти купя!

Ще го запомня и с припряната му походка. Винаги едното му рамо стоеше по-ниско от другото. Той шеговито обясняваше, че това било присъщо само на интелектуалците.

---

ХИЦА ТОДОРОВА

Тя ни преподаваше след Найден Ангелов. Беше амбициозна и влюбена в предмета си до пълно отдаване. От нея имахме голям респект, някои изпитваха истински страх. Тя боготвореше Иван Вазов. Води ни до София да гледаме “Под игото” в Народния театър. За нея Вазов наистина беше “патриархът на българската литература”. Това определение за нея не беше клише. По този повод по аналогия с “Вяра” от Вапцаров съученикът Наско измисли нещо целомъдрено:

- Без Патриарха на българската литература Няма матура, Няма матура!

Наско киснеше в ловешките книжарници, купуваше и четеше много книги и с куфари ги носеше у дома си. В часовете по литература обаче не искаше да влиза, страхувайки се от Хица. Тя знаеше за широките му литературни интереси и чрез посредници го молеше да влезе в час, та поне една тройка да му пише, а той отговаряше:

- Ами пишете ми я тая тройка, др. Тодорова!

Любовта си към българската литература тя предаде и на много от нас. Със съученичката Марийка научихме наизуст “Ветрената мелница” от Елин Пелин и под съпровода на записана на магнетофон ръченица сполучливо предадохме динамиката на надиграването между Дъбака и Христина. Хица беше във възторг.

Своето класно Ангел започна с увод, в който пише, че сънувал как Хица пише двойка на класното му. Той беше жестоко шокиран, когато получи обратно тетрадката си. Без да оцени по достойнство “оригиналния” му увод, тя бе написала лаконично: “Сънят ти се сбъдна! Слаб /2/”.

Моите теми най-често бяха дълги само по 1-2 страници с едър, полупечатен и разтеглен почерк, който придаваше що-годе някакъв обем на двайсетината изсмукани от пръстите изречения. Хица беше безкрайно търпелива, докато на темата за Олег Кошевой, по-кратка и от гореспоменатия минимум, се предаде окончателно. Тук безрезервно подкрепях Наско, според когото авторът си е казал абсолютно всичко, каквото е имал да казва, така че ние просто няма какво да добавим.

По странна ирония на съдбата настоящите ми спомени попаднали у Хица и тя ми се обади да ме поздрави!

Von: stefanov@gmx. net [mailto:stefanov@gmx. net]
Gesendet: Samstag, 4. August 2012 12:05
An: 'Аптека ПРИМУЛА Йовка'
Betreff: AW: Za publikacijata na poredicata sas spomenite ti

Zdravej Orline,

da, priemam predlozhenieto ti za publikacijata na poredicata sas spomenite ti.

Ot svoja strana iskam da popitam, dali bi bilo priemlivo za teb, da publikuvame sbirkata na po-goljami tshati ili dori navednazh?

Pitam, zashtoto ako go napravim navednazh, shte mi kostva po-malko rabota. Ne, tshe me marzi, no navednazh oformlenieto shte e po-barzo i s ednakav stil. Inatshe malko po malko, vseki pat shte iziskva novo saobshtenie. Sled 4-5 pati verojatno v novinite shte figurita edinstveno i samo tvoeto ime. . . Shte publikuvame spomenite ti kam poredicata za tvoja vipusk 1968 i shte gi vkljutshim v spisaka na izdanijata.

Kato za primer shte ti dam knigata na Maria Cheburakoca "Parvite i az", kojato parvonatshalno zapotshnahme s malka izvadka, a posle Maria reshi da ja publikuva izcjalo. Spored men se polutshi tshudesen rezultat.

Ako obatshe iskash da iztshakvash reakcii i edva sled tova da prodalzhavash, shte go napravim taka, kakto pozhelaesh.

Kakvo mislish po vaprosa?

S naj-dobri pozdravi,
Emil

P. S. : Za natshalo shte dopalnja poslednija ti email

Von: Аптека ПРИМУЛА Йовка [mailto:a02122@abv.bg]
Gesendet: Samstag, 4. August 2012 14:46
An: stefanov@gmx.net
Betreff:

Здравей Емиле,

Наистина е по-добре да се публикува всичко наведнъж, не само, че ще ти е по-лесно, а и на части би се разводнило. Първоначалната ми идея беше да реагирам бързо на призива ти по тъжния повод с др. Гълъбова. Едва след това, не без твоята помощ, се реших да ти подам и други епизоди от спомените ми, защото смятах, че не са за такава голяма аудитория. Обемът им не е голям, двайсетина страници са. Ще се наложи малко да ме изчакаш, защото трябва да направя известно прередактиране и след това ще ти подам всичко наведнъж за публикуване, за което предварително ти благодаря.

Орлин

Von: stefanov@gmx.net [mailto:stefanov@gmx.net]
Gesendet: Samstag, 4. August 2012 17:57
An: 'Аптека ПРИМУЛА Йовка'
Betreff: AW: Za publikacijata na poredicata sas spomenite ti

OK!

Mezhduvremenno bih publikuval vtorija ti email i (taka da se kazhe) sporazumenieto ni? Tova go pravja po formalni pritshini. Dokumentiram vinagi iztotshnika na informacija. Shte se radvam na materialite. Do skoro.

S naj-dobri pozdravi,
Emil

обратно - 2012 - нататък