обратно - 2012 - нататък

Получих следния email от Орлин Попов:

Von: Аптека ПРИМУЛА Йовка [a02122@abv. bg]
Gesendet: Dienstag, 31. Juli 2012 18:09
An: stefanov@gmx. net
Betreff:

Здравей Емиле,

Казвам се Орлин Попов от випуск 1968. Вестта, че ни е напуснала Анелия Гълъбова, ме върна в спомените ми в далечната 1963, когато бях подготве и по литература ни преподаваше др. Гълъбова. По-късно ни преподаваха Найден Ангелов и Хица Тодорова. Всеки един от тях носеше особено обаяние, специфично за личността му.

Тъгувах и за загубата на физичката др. Славчева, която всички наричахме “Маминка”, защото беше загрижена като майка и следеше да сме добре облечени. След традиционното: “да ми доди, да ми доди . . . ” тя винаги изпитваше по 3 ученици на час без да гледа дали скоро си изпитван или не. Снимах я веднъж как гледа на прозореца през т. н. дифракционна решетка.

Неотдавна с много тъга научих за преждевременната кончина на Иванка Райкова от випуск 1966. Тя има сестра Румяна от моя клас и като й поднасях съболезнованията си, припомних, че нея и съпруга й Чарли /Чавдар Петков/ от випуск 1965, също напуснал ни твърде рано, ще ги запомня влюбени, усмихнати, хванати ръка за ръка да вървят по плаца, тъй като след гимназията не ги бях виждал.

Но да се върна към др. Гълъбова. Преди няколко години на среща на випуска раздадох на съучениците от моя клас скромен свитък от моите гимназиални спомени, където има весел спомен, свързан с др. Гълъбова. Ето го.

ДОН КИХОТ СЕ СМЕЕ

В подготвителен клас учехме на новопостроения последен етаж, където още не беше монтирано парно отопление. Топлехме се с голяма призмообразна печка на твърдо гориво. На вратичката й от чугун бе излято цяло “произведение на изкуството” – мускулест пернишки миньор добива въглища с огромен чук в ръка.

Преподавателката по литература Гълъбова се сгушваше зиморничаво на един стол до печката във вече посивялото си палто от нещо като бял губер от ПАН и в просъница изслушваше наизустените от христоматията бисери.

Изучаваме “Дон Кихот”. На дъската е Лили Градева. Тя е наизустила дефиницията на главния герой за свободата, която той казва на верния копиеносец Санчо Панса. От устата на Лили обаче въпросният цитат се лее на местен ловешки диалект:

- Свободътъ, Санчо . . .

Др. Гълъбова се стряска в дрямката си и жално проплаква:

- Каква “свободъ“ ма, Лиляно!

Това обаче не е краят на историята около Дон Кихот. Диана Х. , една от трите Диани в класа, родом от Троян,е изпитана да направи характеристика на Дон Кихот. Тя изпява дословно и набързо всичко,наизустено от христоматията, и млъква. Настава гробна тишина, която др. Гълъбова нарушава с въпроса:

- Е, и. . .?

Диана завърта отново същата плоча. Историята се повтаря:

- Е, и . . .? - пита в полудрямка др. Гълъбова.

За да покаже, че е приключила окончателно своето “експозе” и няма какво повече да каже, Диана декларира:

- Изобщо Дон Кихот е шантав!

Др. Гълъбова е стресната, трогната, но не и очарована.

Др. Гълъбова и всички напуснали ни преподаватели от гимназията, които ни направихте хора, ВЕЧНА ВИ ПАМЕТ!!!

Von: stefanov@gmx. net [mailto:stefanov@gmx. net]
Gesendet: Dienstag, 31. Juli 2012 21:24
An: 'Аптека ПРИМУЛА Йовка'
Betreff: AW: za dr. Galabova

Zdravej, Orline,

blagodarja, tshe spodeli spomenite si za dr. Galabova i sautshenicite ti. Spodeljam tagata po horata, napusnali ni zavinagi. Loshite se gubjat, no dobrite spomeni ostavat.

Ako pazish snimki, shte se radvam, sashto da mi pratish oshte neshto za publikuvane.
P>ak blagodarja!

S naj-dobri pozdravi,
Emil

обратно - 2012 - нататък