Снимки и спомени
за Езиковата, вип. 1974 - Иван
Получих следния e-mail от Иван Михалков: From: Ivan Michalkov [imichalkov@hotmail. com] Здравей Емо, Днес ми остана
свободо време, за да добавя още някои снимки,
които успях да намеря. Искам да споделя имената и на
други наши преподаватели и възпитатели през тия години. Тя излезе по майчинство след Нова година за моя радост. Казва за моя радост, защото с нея свързван едни от малкото неприятни за мен спомени от гимназията. За да ни изостри вниманието по време на изпитването, когато трябваше да се преразкаже даден урок, всички ученици си водеха записки на допуснатите по време на преразказа грешки. Винаги когато завършвах моя преразказ, излязъл за целта пред целия клас, срещу себе си виждах гора от вдигнати ръце и нетърпението на всички отличници, да покажат своите познания, т. е. допуснатите от мен грешки! А те не бяха никак малко! И как иначе. Бях от малкото деца, нямащи никаква предварителна подготовка и познания по немски език:Спомням си, че единственото нещо, което знаех в началото на онази първа година, бе "Hande hoch! ", от филмите, които бях геледал като дете. Дори немската латинската азбука бе за мен нещо напълно непознато! Шокът за някои момчета от класа бе толкова голям през този първи срок, че някои от тях забравяха да се върнат в училишето, след като без разрешение бяха опитали да се спасят по родните си места. . . Като възпитател през тази година при нашия клас бе др. Найденов-приятен малад човек, който при провека на записаните през деня думи в личния ми българо-немски речник, оставяше своя подпис, след като е коригирал допуснатите от мен грешки. Пазя си го и до днес като скъпа реликва от онзи първа година. Та тези речници трябваше да ги носим винаги с нас и да знаем всяка номерирана дума в тях. Това бе повод за немалкото проверки на по-големите от нас в пансиона, да ни препитват по всяко време след следобедните занятия, дали"си знаем урока". Освен това преди обяд и по време на занималнията, за всяка изречена дума на български, в касата на класа, дежурният за деня трябваше да прибира глоба от по 10 ст. По това време учителят ни по фонетика бе Genosse Schaeffer. Имахме физическо възпитания при др. Преседашки+. А по пеене доказвахме певческите си способности при др. Калчев+. По време на часове по пеене се определяха и новите кадри за гимназиалния хор! За учителите ни по български език и литература(мисля, че те бяха двата за по кратко време) си спомням смътно, защото те бледнеят пред ярките ми спомени от др. Ангелов(Ацата), който ни преподава от 8-ми до 11-ти клас! Това е за сега. Не зная, дали за тези неща,
интересни може би за останалите хора, но всъщност
много добре познати за възпитаниците на нашата
гимназия, си заслужава да се пише сега? Нека бъде благословен днешния
ден за всички бивши настоящи възпитаници на
езиковата! Иван Best regards, Ivan Michalkov |
Забележка: Всеки Ваш email, в който не е изрично споменато, да не бъде публикуван и има отношение към Езиковата, ще излиза на сайта в несъкратен вид, заедно с email-адреса на подателя, за да документра източника на информация и насърчава непосредствените контакти. |
22.10.2021 - Страници за Езиковата Гимназия в Ловеч "Екзарх Йосиф I" - www.ezikovata.eu |