обратно - вип. 1973 - нататък

Кълнем се... *)

Посвещавам на съучениците си от 11-ти “Б”класс на Немската гимназия в Ловеч,
випуск 1973 година
по повод 35-я юбилей от завършване на Гимназията

Много от вас не видях никога повече.
Никога повече след един тъжен за мен бал в една хладна майска вечер в града на люляците. Питах се защо ли, а умните книги все казваха, че отношенията на съучениците са кармична работа. Доста години ми отне да разбера коя дума е антоним на „кармичен”. Няма да повярвате – оказа се „хармоничен”! Та си мисля… може би с вас, с които не сме се виждали от онзи последен майски ден, уроците ги научихме още там, в 5-те години в най-желаната и най-хубава гимназия. Наплатили сме си каквото е трябвало помежду и поради това не ни се е налагало да се срещаме отново.
Благодаря ви за търпението и мъдростта и за ненакърнения спомен!

А с други от вас… беше различно. Защото

Един от вас
… беше голям началник в едно друго време. Помолих за съдействие за работа – в поделение на неговата организация в моя град. Тогава си беше такова време, казаните от началници думи тежаха. Не знам как стана, но никога не получих тази работа – някак си не стана. Човекът, когото взеха за мястото, в скоро време напусна; и през ум не ми мина да моля пак. После се срещахме понякога с теб, къде трезви, къде не съвсем. Не бях фактор, с който трябваше да се съобразяваш. Благодаря ти – ти ме научи на самопреценка. Горчеше, но беше важно.

Една от вас
… организира и осъществи единствената истинска среща на класа ни в едно забутано планинско селце с червена пръст и пак с такива топли червени сърца. Това беше единственият път, когато се усетих съпричастна. В личен аспект това беше и последната брънка в броеницата на щастливите ми дни. Благодаря ти – ти ме научи как да постъпвам, когато искам да засвидетелствам уважение. Научи ме също (без да искаш, обстоятелствата бяха такива) да съм нащрек за предупрежденията и сигналите, които невидимите сили ни изпращат.

Една от вас
…в един топъл септември ме остави на улицата - без квартира, без приятел и с нула идея как да се справя със ситуацията, защото не удържа дадената дума, и отиде да живее в студентски общежития. Не че ме е питала, имам ли къде да спя и как ще се оправя. Тихомълком си беше уредила нещата, без да предупреди, без да каже, без да ме подготви. Не беше лошо това, лошото беше, че дори и след случката не намери време и начин да попита жива ли си, как си, намери ли си квартира, с кого живееш ... Беше… като да сте тръгнали на планина и изведнъж някой да те зареже в тъмен овраг или в дива урва и да си тръгне с компаса, храната и водата, без дори да се обърне. Беше… гадно. Държа ми дълги години. После, след много, много време, жени на по 50 и кусур, намерихме начин да поговорим за това. Казахме си каквото трябваше, и тържествено и много приятелски си обещахме да се видим пак – този път за други приказки. Нали не е изненада, че след всички обещания всъщност никога повече не се срещнахме пак след онзи разговор? Но благодаря – без теб нямаше да знам какво мога сама.

С една от вас
… бяхме приятелки. От гимназията. Нищо, че дойде в класа ни малко след нас. Уважавах я, отгледа две деца, докато ние все още триехме студентските скамейки. Била съм в дома й и на трапезата й. Познавах даже мъжа, с който вече не живееше. Случи се така, че нея първа (впрочем и единствена) помолих да преспим у тях със сина покрай кандидатстудентските изпити. Отказа ми. Сигурно е имала причина. Но ме заболя. Благодаря ти – ти ми показа как се цени собствено спокойствие. Този урок не успях да го науча особено добре, все още се сблъсквам с него; кога ли все пак ще се науча да обичам себе си колкото обичам другите? Още една неизпълнена Божия заръка: „Обичай ближния си както себе си!” (за съжаление, не ми е единствена неизпълнена…)

На рамото на една от вас
… изплаках най-горещите си и горчиви осмомартенски сълзи и пак там се сгуших в голямото й горещо сърце. Благодарност. На нея съм простила една бяла, купена за бала чанта – бях помолила нейни близки за съдействие, като ученичка нямах много възможност да ходя до София, камо ли да пазарувам там. Когато ми я донесоха, краката ми се подкосиха - никога през живота си не бях виждала по-грозна чанта, сякаш нарочно е била избирана, за да бъде от грозна по-грозна. Гледах я и не вярвах на очите си. Балът чукаше на вратата, парите вече бяха похарчени, нямаше други за нова. Но си мисля също за нейната грижовност и сърдечност, за това, как ни къта под широкото крило на любовта си и как предано ни събира от година в година. Благодаря ти – понякога е по-важно да имам нечие рамо за сълзи, отколкото красива чанта за бала.

Една от вас
… зае мястото ми в университета. С по-нисък успех, но с предимство по еди кой си параграф. Ако не ме лъже паметта, бащата работеше на един крупен национален обект, близо до тяхното село. Тогава шофьорите бяха с предимство. Тя беше самo дете и като всяко дете сигурно не е било леко да я отгледат… с работническата заплата от националния обект. А аз си спомням синята престилка на мама, с която изучи мен и сестра ми, и която не сваляше от гърба си, защото нямаше рокля. Тя също беше работник, само че обикновен. Та онзи списък на приетите, който за стотен път четях, не вярвайки на премрежените си от сълзи очи, онзи списък скърши нещо важно в мен - нещо съществено, иманентно присъщо ми, нещо, без което бях като ограбена. Не знам дали е имала щастливо студентство. Животът й поднесе разни изпитания и едва съвсем наскоро си дадох сметка, че и на нея трябва да благодаря – за две неща. Първо, защото попълненият с нейно име списък на СУ ме заведе в Търново, където много научих и прекрасни години преживях, и където срещнах най-добрите си приятели; където ми е било най-пълно. И второ – може би, измествайки ме от там, тя беше взела не само моето следване, но и – кой знае?- част от моята потенциална бъдеща съдба? Благодаря ти – имах прекрасна свекърва и - слава Богу! – имам прекрасен съпруг!

С една от вас
… ще остана завинаги дете. С нея не можеш да остарееш просто! Тя винаги намираше къде да ме сложи да спя в препълнения си хотел. С нея се смеехме. Тя беше там, където трябваше, за да не ми е празно и самотно в чужди градове. Тя умееше да е широка. Благодаря ти – от теб научих да се раздавам!

Една от вас
… отказа да отдели 15 минути за кафе след неизвестен брой години раздяла. Никога не се бяхме карали, а и кафето до този момент, макар и изрядко, си го бяхме пили по надлежен начин, и все на други места. А сега бях в нейния град, на конференция някаква. Засякохме се с неколцина от нашите. Предложих да се повидим малко. Каза, че вече има гости, една от нашия клас, и че тя ще спи у тях… и отказа. Изумях. Така и не разбрах защо не беше възможно да се видим трите за момент, независимо къде, та макар и у тях; аз си имах хотел, нямах намерение да я притеснявам. Благодаря – беше урок по безапелационност и решителност. И също урок да се науча да ми харесва в ъгъла.

Един от вас
… пое ангажимент и не го изпълни. Беше бизнес-история. Благодаря ти – научи ме да не обсъждам важни неща с подпийнали мъже. А допускайки грешката да ги обсъждам, после поне да не ангажирам близките си с напразни очаквания. Така че тук резултатът е мултиплициран.

Две от вас
…. живяха на педя от мен, тоест аз живях на педя място от тях. Бях нова в техния град и попаднах там в един труден период от живота си. Срещите ни, разбира се, се брояха на пръстите на едната ми ръка – по една случайна с всяка от тях и една камара обещания за виждане. Половин година след като напуснах този град те не знаеха за това. Не ми приличаше да им пука много за мен, пък и аз се въздържах да се обаждам, за да не преча. Но благодаря – за мен това беше сурова, но явно потребна столична школовка. Така знам цената на вниманието.

На една от вас
… поверих племенника си, докато следваше. Нямам впечатлението, че си е счупила краката от грижа по него, то – слава Богу! – свестно дете се оказа, само си се оправяше. Грижа ми беше в началото… не беше се делил, отиваше в голям град на юг, в нейния ВУЗ. Мислех си, че е добре да има някой, на който да може да разчита. Надеждите ми май бяха по-големи от онова, което действителността можеше да ми предложи. Но благодаря – той стана отличен и МНОГО САМОСТОЯТЕЛЕН студент!

Някои от вас
… помолих за помощ – квартира за сина ми, когато му трябваше, и работа за мен, когато на 52 останах без. Не бях преценила, че не съм ви приоритет. Благодаря ви – научихте ме да се справям сама.

Много от вас
… срещах по различни поводи, на различни места и след различен брой ракии.
В сърцето ми останаха скърбите ви, болките, радостите, надеждите и спомените ви.
Доброто помня, злото простих.
Но не съм забравила.
Лечението на младежките ми илюзии беше дълго и болезнено, част от отговорността за това се пада и на мен. Благодаря ви – беше урок по съзряване.

От всички вас
… искам прошка за причинените грижи и безпокойства.

На всички вас
… от сърце желая здраве, любов, вдъхновение! Нека светлината и мъдростта осветяват пътя ви и любовта да ви е мерило!

С обич и благодарност

Една от вас

*) По мое настояване и със съгласието на Нели публикувам съществените извадки от нашата кореспонденция. Моля, пишете на Нели (nelineli@gmail.com), ако имате въпроси относно изложените виждания. Емил

обратно - вип. 1973 - нататък