From: bouria dimitrova [mailto:bouria_d@abv.bg]
Sent: Tuesday, March 16, 2010 1:06 AM
To: stefanov@gmx.net
Subject: Re: ezikovata

Здравейте Емил,

Аз съм от ветераните, всъщност от първия випуск. Казвам се Буря Димитрова и бях във френски смесен Б клас. Тъй като не можах да присъствам на честването на юбилея през февруари, Мая Чебуракова, която е моя приятелка е чела и раздала мои стихотворения, едно от които е публикувано вече във вашия сайт. Видях че и книгата на Мая се е появила в него.

Аз съм лекар по професия, но съм запазила любовта си към езиците и превода и след като вече не се занимавам с медицина започнах да превеждам книги, но не от френски а от испански. Вече имам четири преведени книги, двете публикувани и двете под печат. Аз ще изпратя по два екземпляра от двете за библиотеката на училището, а сега за сайта ви изпращам още едно стихотворение, моя снимка и кориците на двете книги. След това ако сметнете че е необходимо мога да ви изпратя някои данни за мен. Ще ви пиша и за книгата на Мая, която съм прочела от началото до края. От нея разбирам, че вие правите неимоверни усилия за да служите на каузата, за което сърдечно ви поздравявам! Желая ви здраве и все така да бъдете енергичен и всеотдаен. Всички имаме нужда от такива хора!

Сърдечни поздрави, Буря Димитрова

Тъй като отдавна живея в Канада, а и много от децата на наши съученици живеят в чужбина вярвам ще им хареса стихотнворението ми ЕМИГРАНТИ, което спечели в конкурс, организиран в Монтреал, по случай 24 май Първа награда.

From: stefanov@gmx.net [mailto:stefanov@gmx.net]
Sent: Tuesday, March 16, 2010 7:36 AM
To: 'bouria dimitrova'
Subject: RE: ezikovata

Zdravej, Bouria,

Blagodarja za email-a. Da, tvoeto ime se spomena i mi napravi vpetshatlenie. Blagodarja i za stihotvorenieto. S udovolstvie shte publikuvam oshte tvoi materiali. Njama da e preuvelitsheno ako kazha, tshe knigata na Maria e bisserat na stranicite. Beshe naistina intenzivna korespondencija, dokato utotshnim detailite, no tova si zasluzhavashe. Ot druga strana, weekend-a mi mina po praveneto na stranicite i ne mozhah da protsheta knigata do kraj. Sledvashtija weekend e nared.

Blagodarja za snimkite i stihotvorenieto. Shte gi publikuvam dovetshera, sega njamam vreme.

Za stranicite - poradi lipsa na takiva se nalozhi sam da gi napravja, tova e istinata. Inatshe ne mi predstavljava goljama trudnost. Shtom mi prashtat hubavi, zavarsheni materiali ne e trudno da badat publikuvani. Pisaneto na takiva ne e lesno, kato knigata na Maria naprimer - tova e trudno.

...

S naj-dobri pozdravi,
Emil

From: bouria dimitrova [mailto:bouria_d@abv.bg]
Sent: Wednesday, March 17, 2010 2:03 AM
To: stefanov@gmx.net
Subject: Re: RE: ezikovata

Здравей Емил,

Благодаря за бързия отговор. Възхищавам се от хора като теб, които не жалят сили, собствено време и средства, за да се занимават с такива благородни обществени прояви, но за съжаление те вече са съвсем малко.

Възхищавам се и от активността на Мария Чебуракова, която за разлика от по-голямата част от нашите съвипускници, които вече се занимават предимно със себе си, тя продължава своето творчество. Ние учихме заедно и аз съм прочела вече книгата й - тя е една рядко сполучлива и вярна история на Първата Смесена Езикова гимназия в Ловеч и на целия този период от живота на нашето поколение, за щастие непознат от вас, по-младите, но изстрадан от нас. Това се отнася особено за онези, които нямаха червена книжка и чадър над главите си, а се бореха сами да си проправят път в живота. Книгата на Мая впечатлява и с това, че тя е така близко до събитията, станали през далечен вече период от време и когато я четем ние, участниците в тези събития се връщаме в тях и преживяваме всичко така, като че ли е станало вчера. Наистина заслужава си всички да я прочетат - и съвременниците й, за да си спомнят и младите, за да научат интересни неща за нашето време, доста живописно представени.

Лично на мен Езиковата ми даде възможността за научаването на един език, който ми даде основа за изучаването на много други. За мен това стана хоби и днес, когато живея в чужбина не се чувствам изолирана като много други мои съотечественици тук, в Канада, а и има с какво приятно и полезлно да си уплътнявам времето - както вече ти казах, преведох от испански на български 4 книги.

Хубавото е и това, че навсякъде, където сме отивали и сме срещали хора от Езиковата гимназия в Ловеч сме се чувствали като при среща с братя и сестри, дори преди това да не сме се познавали. Паролата СУЧЕ отваряше врати и сърца!

Благодаря ти и сърдечни поздрави на теб и семейството,
Буря

обратно - 2010 - нататък