обратно - 2009 - нататък

2009-та година не беше кръгла годишнина от завършването на моя випуск:

Здравейте,

Публикувах почти без коментар снимков материал от отминалия Празник (1, 2, 3). Нека  накратко споделя и някои откъслечни мисли.

Тази година беше една от многото, изнизали се незабелязано, почти крадешком, откакто за последен път сме носили някогашните униформи. Но удивително, че това, което ни се струваше излишно, сега отново се приема като нещо особено. Нещо, с което доброволно да се покажеш сред хора. Така поне прозвучаха думите на Радослав Хитов (вип. 1976) -  директор на Езиковата. За да съм съвсем точен, става дума не за костюм или престилка, а за риза с емблема, която учениците да обличат при особено тържествени случаи.

...

Помня, някога ни проверяваха за дължината на косата. Особено момчетата трябваше да са подострени като моливи. Не веднъж ни пращаха на бръснар, нищо, че часовете бяха започнали. Пишеха отсъствия на тия, които след ведрина директорът или дясната му ръка бяха пробрали на вхоса на гимназията измежду влизащите опнати вратове... :-) Е, към края (за нас 1982 г.) вече нв беше така строго.

Но още тогава ни беше ясно, че когато дойдем ние на ред, т.е. днес, няма да се занимаваме с подобни неща. Питам се, дали това наистина е така? Тук биха могли да ни светнат прясно завършилите випуски.

...

Без кръгла годишнина, моят випуск беше съвсем малочислен. Получи се въпреки това много мила мини-среща. Дължа благодарности на вип. 1986, че ми уредиха проблема с куверта в ресторант Ловеч.

...

Нищо, че не беше кръгла - срещата и тази година беше хубава. Хората, с които се видях са все така свежи и будни. Всеки път срещите ни са дългоочаквани, емоционални и ... много кратки. Кой знае, може би това запазва очакването и за следващия път живо - кой знае? Но не, не е само това.

Ето, например пиесата, разбира се и всички други изпълнения, танците, песните итн.:

Всичко това е традиционно, задължително и задължаващо, един вид апогей, в годината на завършването. Колко труд, за да се научи, да се изпипат детайлите! Колко нов е светът по това време!. Виж, до къде стигаме! Да творим изкуство на 18-19 години. А и какво чудно в това? Ние можем! (Някой не каза ли същите думи наскоро?) Да, това е отговорът, за който ни подготвиха и на който ни научиха нашите учители тогава. Това е и отговорът, на който ви учат вашите учители днес. Да, това е, което предаваме нататък. Това ни свързва завинаги.

Ами хубава беше и пиесата, и срещата, а да не говорим за Ловеч. Градът беше чист, подреден, сякаж специално подготвен за 17.04.2009. И пролетта от години насам е изключително благосклонна - все слънце, ухаещи цветя, пеещи птици и безброй поводи за хубави спомени.

С най-добри поздрави,
Емил

обратно - 2009 - нататък