Получих следния e-mail от Красимира Илиева:
From: Krassimira Ilieva [mailto:krassilieva@yahoo.de]
Sent: Tuesday, August 21, 2007 7:29 PM
To: stefanov@gmx.net
Subject: Iu?aa eieaa ca aeiiaceyoa
Емо здравей,
изпращам ти корицата съдържанието и последния текст от книжката "Първите", която е издадена по повод 25 годишнината на гимназията през 1975 година. По това време директор е г-жа Анелия Гълъбова. Това издание е първото, а след него е "Първите и ние". Сканирането на текстовете е трудно, защото качеството на печата е много лошо и трудно се чете.
поздрави
Краси
СЪДЪРЖАНИЕ
- 25 години Средно училище за чужди езици, Ловеч - АНЕЛИЯ ГЪЛЪБОВА
- Първите стъпки - НИКОЛАЙ ЩАМЛЕР
- Превалът на трудностите - ЕЛИСАВЕТА МУСЕВА
- Привилегия – работнически произход - МАРИЯ БЪЧВАРОВА
- Негово величество – учението - АНТОАНЕТА ДАМЯНОВА
- Като на филмова лента - ДИМИТЪР КАЛИНОВ
- Началото беше трудно - ЙОНКА ВЪЛЕВА
- Изпитът мобилизира - РАДИ ДОНЧЕВ
- Изборът - МАРИЯ ДОЙЧЕВА, ЕМИЛИЯ НЕЦОВА
- Ние бяхме първите - РЕНЕТА ПАСТЪРМАДЖИЕВА
- Калени и бдителни - ДИМИТЪР ТОНЧЕВ
- На бригада във Варна - НИКОЛА НИКОЛОВ
- Благодаря на моите учители - НАТАЛИЯ КАЛЪПОВА
- Какви бяхме - ЗДРАВЕЦ МИЛЧЕВ
- Руската песен в СУЧЕ - ЕВЕЛИНА КУЮМДЖИЕВА
- Казачок с гумени ботуши - ХИЛДА ЩАМЛЕР
- Как си избрахме професия - БАНКО БАНКОВ
- За математиката и ... театъра - ПАВЕЛ ПАВЛОВ
- Колективът и художниците ни - ИСКРА МИТЕВА
- Спойката - ДОНКА МАРКОВА
- Силата на колектива - ИРИНА ДИЧЕВА
- Нашият другар Смехът - ЛИЛИЯ СТОЕВА
- Азбучни истини - СИДОНИЯ ЙОРДАНОВА
- Благодарност за всичко - КОНСТАНТИН ИВАНОВ
- Към тези, които идват след нас - МИЛАН МИЛАНОВ
КЪМ ТЕЗИ,
КОИТО ИДВАТ
СЛЕД НАС...
Да правя изповеди съм като че ли вече стар, да пиша спомени се чувствам все още млад. Не, не искам да говоря за своята младост в минало време – не от суета и не от поза – просто онези пет години, прекарани в незабравимата “Езикова” (или както някои неосведомени ловешки граждани тогава я наричаха “езическа” гимназия), ни дадоха на мен и моите другари, нещо повече от образование, език и диплома. Те ни дадоха ведно скромността и самочувствието, полета и приземяването, непримиримостта на идеите и щедростта на чувствата. Те ни написаха пътния лист за живота, за да останем в него мъдри и млади, с любов към Родината, с признателност към своите учители, с дълг към своите деца.
Не, не мога и не искам да пиша спомени. Защото нищо поотделно взето не е типично и не е единствено за гимназията ни в града на люляците, в оня Ловеч, който така бързахме да напуснем и за който така тъгувахме после. Тогава с младежка самонадеяност мислехме, че можем да спрем времето, че можем да останем завинаги в него със свежестта на люляковия цвят. А всъщност оставихме само част от себе си в онези, които сега изпълват неговите улици, класните стаи на нашето СУЧЕ. Като нас и те искат да спрат времето, като нас и те един ден ще търсят неговите следи и себе си в лъчезарната усмивка и безгрижния смях на други, които ще пристъпят прага на родното училище. И ще си спомнят след години за един свой любим поет, както ние за Войон:
Пеша не минаха годините,
ни яхнали на вихрен кон,
а като мълния застинала
за миг на мрачен небосклон.
С тази разлика, че небосклонът над нас е светъл и ако го прорязват мълнии, те чертаят устремния бяг на нашите дни, отмерват оптимизма на нашето време, в което е вложена частица и от езиковската закалка, от ловешката школа.
Получи се патетично, а исках да бъде само искрено. Не, не мога да въскресявам спомени там, където, пълнокръвен и млад, животът пулсира в жилите на нашето поколение. Прогледнали в Ловеч, очите гледат все напред.
Милан Миланов
VI випуск – френски език
/журналист/
1975 год.
From: stefanov@gmx.net
Sent: Monday, September 03, 2007 5:53 PM
To: 'Krassimira Ilieva'
Subject: RE: Iu?aa eieaa ca aeiiaceyoa
Zdravej Krassi,
...blagodarja za infoto. Shte publikuvam neshtata po red na pristiganeto im sled njakolko dni, vazmozhno naj-skoro.
S naj-dobri pozdravi,
Emil