С много мъка ви съобщаваме, че почина наша много скъпа приятелка и съученичка, Иванка Петкова, във вашите списъци с моминското си име, Иванка Димитрова Райкова.

Иванка работеше главно в научната сфера и се занимаваше с валутно-финансови въпроси, но особено силно я вълнуваше съдбата на България и тя направи много за подобряване на връзките ни с Швейцария, докато изпълняваше длъжността посланик на България там.

Вани успя да осъществи много от мечтите си, но смъртта ни я отне твърде рано и много от чудесните й планове ще трябва да осъществят онези, които тя обучи, отгледа и насочи. Най-често думите, които чувахме от нея бяха – „Ако много желаеш нещо, непременно ще го постигнеш”. И така вдъхваше вяра и сила на нас, но още по-важно – на децата ни, на студентите си, на младите си колеги от Института за икономическа политика. Този институт беше едно от любимите й деца и тя успяваше да го управлява със знание и мъдрост, но и с доверие към талантливите си сътрудници.

Другата й голяма любов остана Ловеч и гимназията. Както всъщност за всички нас. Последно бяхме заедно на празника на гимназията тази година, празнувахме заедно с Анджело, все мъдро побеляли, но непрекъснато във вихъра на старите ни танци. Вани беше здрава, бодра, весела, оптимистична. Как се случи най-лошото за толкова кратко време, това просто е несправедливо.

Нека все пак се примирим и да се поклоним пред светлата й памет. Сбогом Вани, отнеси поздрави от нас и на Чавдар. Обичахме ви много.

Поклонението ще се състои
на 14 октомври 2011 г. от 11.00 часа
в църквата на Централните софийски гробища.

От съучениците на Иванка Петкова,
випуск 1961-1966, „б” клас