ЕМИГРАНТИ
Като прокудени от бащината
къща
Живеем тук самотни и далече,
А мисълта ни у дома ни връща,
Но никой там не се завръща вече.
Приятелите ни са ни забравили,
А нови трудно се намират, зная.
Погрешна стъпка сме направили
От роден дом навън да търсим рая.
Дори да нямаме насъщни нужди
И даже да сме преуспели,
Горчи, макар луксозен хлябът чужди.
Не сгряват ни и меките постели.
Родината сънуваме и окрилени
Събуждаме се пълни със любов.
В мечтите си към нея устремени,
Шептим слова на обич, благослов!
Януари, 2005