По материали на Людмила Бранекова и Lovechpress:
След
смъртта на първия Ловчански екзархийски
митрополит Дионисий Помаков (29 май 1875 г.) избор за
нов архиерей бил проведен едва на 18 януари 1876 г.
На избирателен събор в Ловеч от шестима
кандидати били избрани с болшинство двама
архимандрити - Йосиф и Константин. На празника
Сретение Господне, 2 февруари с. г. в българската
дървена църква "Св. Стефан" в квартал Фенер,
Св. Синод с тайно гласоподаване избрал архим.
Йосиф за канонически Ловчански митрополит.
Новият митрополит останал още близо три месеца в
турската столица, за да бъде в помощ на екзарх
Антим I. На 22 април 1876 г. Йосиф отбелязал в
дневника си, че в "Панагюрище станало
въстание". Едва на 27 април 1876 г. Йосиф тръгнал с
кораб за далечната си епархия.От Варна младият
митрополит поел с железницата за Русе, където на
28 април с. г. се представил на валията. Вечерта
гостувал на митрополит Григорий
Доростоло-Червенски, а на сутринта поел за
Търново. В старопрестолния град той с нарастваща
тревога научил за арестуването на
революционните дейци от Горна Оряховица и за
заминаването на четата на поп Харитон към
Дряновския манастир. 30 април Йосиф прекарал в
Търново при управляващия епархията архим. Стефан
Радков, като рано сутринта на 1 май потеглил за
Ловеч. В Севлиево той останал да пренощува в дома
на архиерейския наместник иноком Марин
Софрониев Калугеров, който бил родом ловчанлия.
Последният бил много интелигентен човек и член
на революционния комитет още от времето на Васил
Левски. На 2 май 1876 г. митрополит Йосиф посочил, че
"се видях с тамошната интелигенция, която ми се
видя жива и оперена". Трябва обаче да поясним,
че за съжаление най-оперените севлиевски младежи
владиката не е можал да види, защото много от тях
вече били арестувани като революционни дейци, а
други забягнали в околните балкански селища.
Именно на 1 май 1876 г. на връх "Бабан" край с.
Кръвеник, местният първенец Фильо Радев обявил
въстанието и пламъкът на бунта бързо обхванал
този балкански район. Не ще и съмнение, че времето
прекарано в дома на поп Марин, не е било загубено
в празни приказки. Темпераментният севлиевски
свещеник навярно ще е разказал много неща на
младия владика за революционното движение и за
подготовката на въстанието в Севлиево и
Севлиевско. Същият ден, 2 май 1876 г. Йосиф Ловчански
тръгнал от Севлиево за седалището на епархията
си. В записките му четем: "Времето беше тоя ден
много хубаво; природата във всичката си свежест и
в най-хубавото си облекло, а и посрещането не
можеше да бъде по-въодушевено, по-многочислено и
по-добро. Учениците ми пяха особена за
обстоятелството и за мене песен; учителят
Радославов ми каза едно слово". След
тържественото * посрещане владиката се настанил
в митрополията и в продължение на няколко дни бил
зает с представянето си на местните власти и с
приемането на визити. Според спомените на един
съвременник "митрополит Йосиф пристигна в
Ловеч в едно размирно време, когато никой виден
българин не смееше да си покаже главата...
Затворите бяха натъпкани с невинни хора, по
площадите стърчаха, набити на пръте глави на
въстаници..., а по градовете и селата на
епархията... кръстосваха въоръжени башибозуци и
черкези, които измъчваха населението. Всред тоя
ужас и всеобщо смущение младият владика запази
спокойствие, показа кураж и се предаде на усилена
работа. Той влезе в сношение с властите и със своя
такт успя да ги предразположи към себе си. С
голямо постоянство и непрекъснат труд той можа
да облекчи положението на паството си".
Въпреки че Ловеч бил извън въстаналите райони (по
това време Ново село спадало към Севлиевска каза
и съответно към съседната Търновска епархия), то
в южната, старопланинската част на епархията,
придошлите от Севлиевско и Плевенско
башибозушки орди извършвали поголовни грабежи
над мирното население и ловели комити. В тази
част на Балкана потърсили спасение много
въстаници и бежанци от Четвърти Панагюрски
революционен окръг, а малко по-късно и оцелели
четници от Ботевата чета. Много революционни
дейци намерили смъртта си из балканските дебри, а
други били залавяни и откарвани в Ловчанския
затвор. По това време каймакамин в Ловеч бил
Хасан Сабри бей, анадолец, но разбран и умерен
човек. Той посетил владиката и го замолил да
съветва местните християни, а той щял да съветва
мюсюлманите, * да не стават безредици в града и
колкото се можело всичко да премине по-тихо. На
много от разпитите на заловените революционни
дейци в конака, присъствувал и митрополит Йосиф.
На 9 май 1876 г. владиката записал в дневника си, че
заловеният в Балкана Тодор Каблешков бил докаран
в Ловчанския затвор, а под датата 12 юни с. г.
отбелязал, че "Каблешков даде знаменит
истиндак" (т. е. разпит). Фактически смелият
копривщенец произнесъл назидателно слово, в
което обвинил турците, че те са довели българите
до отчаяното положение да хванат оръжието. След
като извели Каблешков от стаята, каймакаминът
казал на владиката: "Бре! Това се казва комита.
Представям си, да съм седнал например в една стая
зад перде и да го слушам, че разправя на селяните.
С такъв език в огъня ще ги вкара. За половин сахат
огън ще вдигне в селото". По това време окръжен
инженер в Ловеч бил полякът Казимир Тански, бивш
полски революционер от 1863 г. След разпита на Т.
Каблешков той посетил митрополит Йосиф и му
казал: "Сега вече, след един такъв истиндак,
Вашата кауза е защитена. Намери се доблестен
човек, да им каже право в очите всичко". Според
спомените на Захари Стоянов в Ловешкия затвор
прибрали и много арестувани ловешки младежи,
почти всички участници и симпатизанти на
революционното движение. Митрополит Йосиф често
посещавал каймакамина и се интересувал за *
съдбата на задържаните. Тук били докарани и трима
души от Ботевата чета - Никола Обретенов, Сава
Пенев и Димитър Тодоров. Самият Обретенов си
спомня, че бил заловен с другарите си при Белювия
хан, близо до с. Шипково, Троянско. Една нощ
прекарали в ареста в Троян, а след това ги
препратили за Ловеч. По пътя срещнали голяма
група от турски първенци, охранявани от стражари.
Сред тях бил и владиката, който яздел на кон.
"Владиката се приближи към нас и ни запита кой
от къде е. Когато запита мене, казах му, че съм от
Русе. - Кое момче си? - На Тихо Обретенов! - Тиховото
момче ли си? Ами как стана, че попадна тука? Като
че познаваше баща ми. - Излъгаха ме! - Няма нищо.
Добър е Бог. Новият султан е милостив. Той ще ви
прости". В Ловеч митрополит Йосиф имал дякон
Антим Върбанов, млад и буен човек от Самоков, за
когото има сведения, че бил в тесни връзки с В.
Левски. В записани спомени от дякона се вижда, че
когато владиката тръгнал от Троян за с. Шипково,
срещнал група помаци, които водели заловен ранен
въстаник и носели отрязаната глава на друг
комита. Разюздените помаци поискали бакшиш от
митрополита, който обаче смело им заявил: "Аз
съм държавен чиновник и настоявам да се запази
живота на тоя ранен въстаник, който да се заведе в
Ловеч придружен и от мене, за да се предаде на
властта". В свитата на Йосиф бил и игуменът на
Гложенския манастир йеромонах хаджи Евтимий,
който много се изплашил от дръзките думи на своя
архипастир. Обаче помаците се подчинили и
раненият въстаник бил отведен в Ловеч, а по-късно
и освободен. На 27 юли 1876 г. митрополит Йосиф бил в
Троян и там успял * да спаси двама четници, които
били заловени при Шипково. В личния архив на
екзарх Йосиф открих една малко листче от
бележник, което е фактически писмо до него от
някакви въстаници (за конспирация те не са се
подписали и не са посочили броя си). Вероятно това
писмо е било донесено на ръка от доверено лице,
упоменато в текста като "тоя човек".
Молителите съобщават, че били християни и
потеглили за свободата на отечеството си, като
мислели, че ще има и "руска сила". Обаче
останали излъгани и сега, след като въстанието
било потушено, те се скитали гладни и жадни и само
"Бог на види". Въстаниците молели владиката
да им се притече на помощ, като изпрати доверен
човек, който да ги изведе от убежището им и да ги
преведе по заобиколни пътища към безопасни
места. Те завършвали краткото си писмо така: "И
най-много ти са молиме да не на известите на друга
вяра, че е язък и за нази". В същия архив открих
и друго писмо, или по-скоро това е чернова от
писмо на митрополит Йосиф до някой от видните
цариградски българи (вероятно д-р Стоян Чомаков).
От това неизвестно досега писмо ясно се вижда
дейността на младия Ловчански митрополит през
паметната 1876 г. "Като дойдохме тука, най-напред
се постарахме да предпазим нашите от всяка
безумна и опропастителна постъпка...; трудихме се
също така пред местната власт да вземе навреме
потребните мерки да предпази християните от
турските народни селения и башибозуци, да не се
възползуват от някой предлог и ударят градове и
села на огън и плячка". Както посочва понататък
в писмото си митрополит Йосиф, малко останало
Троян и околните колиби да бъдат опожарени и
ограбени от развилнелите се башибозуци. Дори
туркини от ловешките села били надошли с цедилки
и два дни чакали край Троян, ако бъде нападнат, да
се награбят с покъщнина. Но чрез активното
съдействие на владиката, каймакаминът поискал
редовна войска от вилаетския център и по този
начин Троян и околните села били запазени. Освен
това видният троянски първенец и член на местния
революционен комитет Иван Мичов потърсил
съдействието на митрополита, за да ходатайства
пред турската власт да се прекратят зачестилите
арести в Троян. Каймакаминът Хасан бей взел под
внимание това ходатайство и изпратил своя
чиновник Али бей, за да разследва сам нещата и ако
е възможно, без много шум да потули каквото има.
Срещу рушвет от 60 кози и няколко турски лири Али
бей позагладил обстановката в Троян. При
потушаването на въстанието в Ново село (дн. град
Априлци) се проявил плевенският каймакамин Дели
Неджиб ефенди, който зарязал служебните си
задължения в града и с над 1000 нередовни войници
започнал * кървава разправа и плячкосване на този
балкански район. На 22 май Дели Неджиб се появил в
Ловеч, завръщайки се триумфално от "кървавия
си поход". В дневника си Йосиф е записал, че
"той не можа да се стърпи да не ме закачи, но
каймакаминът прибърза да му каже, че аз съм нов и
незамесен". На 2 юни 1876 г. в Ловеч пристигнал
специалният пратеник на Високата порта Шакир бей
- бивш мютесариф на Херцеговина "да съветва
примирие между турци и българи във вилаета, дойде
и в Ловеч и в митрополията да съветва
българите". От своя страна митрополит Йосиф
при службите си в Ловеч произнасял проповеди,
чрез които се стремял да успокои населението и го
съветвал да се отдаде на мирен труд. Паметно
събитие в града било обесването на революционера
Тодор Кирков - Ловчанлията. Последният бил
подвойвода в четата на Христо Патрев, която
действувала в Тревненско. След разбиването на
четата бил предаден и заловен в Еленско.
Извънредният съд в Търново го осъдил на смърт, но
го изпратили да бъде обесен в родния му град, за
назидание на населението. Веднага след
пристигането му в Ловеч, каймакаминът го
изправил пред меджлиса, на който присъствувал и
владиката. Кирков помолил митрополит Йосиф да му
позволи да се изповяда и по ходатайството на
архиерея Хасан бей позволил. Изповедта извършил
поп Захарий и веднага на 25 юни 1876 г. пристъпили
към изпълнение на смъртната присъда. Т. Кирков
показал твърдост и безстрашие, сам се качил на
бурето и сам си сложил примката на врата.
Присъствуващият полски инженер К. Тански, който
много уважавал Кирков, викал "Браво,
Кирков!", а сетне споделил, че "Помир как
поляк". След като наредил работите си в Ловеч
владиката решил да обиколи цялата си епархия. На
27 юли 1876 г. в Троян той успял да избави от
башибозуците двама бежанци от Сърбия и престоял
няколко дни в близкия Троянски манастир. В
продължение на повече от три месеца (до 15 ноември
1876 г.) той старателно посетил всички по-големи
селища, като извършвал тържествени служби с
проповеди, провеждал срещи и продължителни
разговори със своите пасоми. "Навсякъде, през
където мина, пише един съвременник, той *
успокояваше селяни и граждани и ги подканяше да
отварят училищата си, а в някои места сам настани
придружаващите го учители... Каймаками, мюдюри и
други чиновници се отнасяха към него с почит...
Заедно с това той разпитваше и събираше сведения
за извършените от турците золуми и си държеше
бележки". При тази своя обиколка митрополит
Йосиф се отбил и в София, където успял да помири
владиката Мелетий с валията Махзар паша. От София
минал през Орхание (дн. Ботевград) и на15 ноември
1876 г. се завърнал в Ловеч. По-късно пред свои
сътрудници в Екзархията Йосиф I разказвал
подробно за тази си обиколка, как навред
проповядвал и поучавал пасомите си. "Селяните
слушали поученията му в черквите, първенците се
удивлявали на мъдрите съвети, които им давал, за
да бъде дейността им ползотворна за Черквата,
училището и християните." Като любител на
природните красоти, митрополит Йосиф се изкачил
на билото на Троянския дял на Балкана. Неочаквано
той срещнал няколко въстаници, които се скитали
немили-недраги, след като избягали от
преследването на башибозуците след разбиването
на четата им. Тази среща с "враговете на
държавата" поставила в деликатно положение
митрополита, но той излязъл с чест от нея. Освен
това той облекчил съдбата на бунтовниците и ги
спасил от развилнелите се башибозуци. В Орхание
(дн. Ботевград), където каймакаминът гонел много
българското население, владиката свикал
първенците, разпитал ги за положението им и
посъветвал гонителят им да бъде по-човечен.
Митрополит Йосиф се занимал и с орханийските
училищни дела, а за архиерейски наместник им
поставил познатият по делото на В. Левски поп
Кръстьо. Последният факт красноречиво показва,
че той бил проучил нещата и не го считал за
предател. Така в неуморен труд и грижи изминала
една календарна година и през април 1877 г. дошло
неочакваното известие, "че съм избран за
екзарх". В продължение на 38 години той стоял
начело на църковния кораб и се проявил като
ненадминат "велик първоиерарх и духовен
вожд", "истински политик и дипломат в
расо".
Едно историческо изследване на ст. н. с. д-р Христо
Темелски
С тържествена литургия осмина
митрополити - членове на Светия синод, отбелязаха
130 години от встъпването на Йосиф I - Екзарх
Български, на Ловчанската митрополитска
катедра.Църковното тържество се състоя в неделя
в катедралния храм "Света троица" и бе
предвождано от Варненския митрополит Кирил.
Синодалните старци Атанаил Неврокопски, Неофит
Русенски, Йоаникий Сливенски, Игнатий Плевенски,
Иларион Силистренски, Калиник Врачански и
Гавриил Ловчански отслужиха и заупокойна
молитва в памет на Екзарха. Техни преосвещенства
се срещнаха с възпитаниците на Езиковата
гимназия в града, носеща името на Йосиф I. На
научна конференция учениците се запознаха с
живота и делото на своя патрон. Църковни
исторически документи свидетелстват, че 38 години
православният архиерей води българската църква.
След едногодишно служене в ловчанската епархия,
Йосиф бива избран за екзарх през 1877 г., когато
избухва Руско-Турската война, тъй като имал
одобрението на влиятелните кръгове и в Цариград.
В условията на действащия Берлински договор
37-годишният тогава екзарх доказва качествата си
на гъвкав дипломат и политик.