Подготвяли документален филм за Езиковата - Любомир

обратно - 2018 - нататък

Получих следния e-mail от Любомир Маринов:

Von: Lyubomir Marinov [mailto:elmar52@gmail.com]
Gesendet: Montag, 1. April 2019 19:47
An: emil-stefanov@web.de; stefanov@gmx.net
Cc: petre.kostov@zone-c.net
Betreff: Док. филм за Езиковата

Привет,

В началото на март чух, че някаква агитка, основно от випуск 71, част от който съм и аз, възнамерява да направи документален филма за Езиковата – нещо като продължение и допълване на игралния „Вчера“.

Странно е, че за този проект липсва информация и в двете интернет страници на гимназията?!

Сценарият, който получих по заобиколен начин, а не директно от орг-комитета, се явявал щедро дарение от Павлин Ралчев Павлов (агент Киров, бивш). На името и длъжността в скобите се натъкнах случайно преди 3 години и я разпространих сред тези бивши съученици, чиито адреси на ел. пощи имах. Вероятно това е причината да не получа сценария директно.

По същество – четейки сценария на места си мислех, че съм учил 5 години в друго училище! Все пак се касае за документален филм, а е пълен с грешки и хиперболи до чисти лъжи.


Ето някои пасажи, които ме впечатлиха:

 

„...да не дойде някой от батковците и да ти вземе кебапчето“ – Не съм виждал или чувал такова нещо!

 

„абитюренти“ – 2x, дали е неволна грешка?

 

С нашите унифори - бежови поли и панталони, блузи и ризи с монограм, момчетата без фуражки и дори с коса, макар и 3-4 сантиметра. Което си беше чиста провокация за онова време на остригани глави. Ясно е какво са си мислили другите ни връсници за нас.“ – Не сме имали монограми на ризи/блузи. Също - имаше определена дължина за косата на момчетата, но остригването се прилагаше само като дисциплинарно наказание, при това много рядко.

 

 „връсници“ – неволна грешка?

 

Например батковците караха „подготвата“ хорово да скандират „Долу китайските хунвейбини!“. Да не говорим за груповото скандиране на новите думи от речника, за да се запомнят по-добре...““  - Един единствен път някакъв откачен „батко“ е карал няколко „подгответа“ да скандират нещо против китайските ревизионисти в т. нар. „конюшня“, а не в парка, а  групово скандиране на думи от речника определено не е имало.

 

„девичето” училище – „девиче“ или „девическо“?

 

„-помещения с по две легла за особените случаи.“ – „Особеният“ случай се състоеше в това да влезеш в началото на учебната година първи в пансиона и просто да се настаниш в една от двете малки стаи на етажа. Аз успях да се класирам два пъти – в 9-ти и 10-ти клас, защото идвах един ден преди основния поток, без никакви преференции.

 

азарет" – Павка (Киров) – наричаше се „стационар“, „лазарет“ ти е останало от армията.

 

В пансионите ние прекарвахме три-четвърти от времето си. И то цели пет години.“ – Как пет, след като единайсетокласниците ги гонеха на квартира, още преди да започнем ние през 1966.

 

Само че над тях пък бяха деветокласниците, които поемаха шествие над „подготвата”.  Често това докарваше още беди на „подготвата“. Десетокласниците чисто и просто консумираха правото си на разпоредители на живота в пансиона, защото единадесетокласниците вече гледаха навън и такива дребнотемия като разправии и скандали на по-малките не ги занимаваха. Е, налагаше се понякога в екстремни ситуации да се намесят, някой отнасяше боя и с това се приключваше. Това „обществено“ разслоение важеше  както за мъжкия, така и за женския пансион.“ – Не си спомням някой деветокласник да е „поемал шествие“  (май е искал да каже „шефство“) над някого от нашия подготвителен „в“ клас, може пък в класа на „сценариста“ ситуацията да е била различна. Подобно ярко изразено разслоение в пансиона на момичетата просто е измислица!

 

„Подготвата“ бързо научаваха, че ако не си си изгладил панталоните и ризата, не си си изпрал чорапите, те чакат среднощни молитви за прошка от тези части на облеклото. Ако пък те събудят когато и да е през нощта и те накарат да си извадиш речника с чуждите думи из под възглавницата, където той задължително пребиваваше, не дай си боже да се окаже, че нещо не си научил. Веднага те маршрутират в „читалнята“, тоест тоалетните. На сутринта си длъжен да събудиш баткото и да му изрицитираш наученото.“ – фантазии без край!

 

Имаше и „ентузиасти“ в учебния процес. Една наша съученичка така си и нощуваше в тоалетната със свещ в ръка, за да си научи думите. Беше си втълпила, че не е способна да ги запомни.“ – Защо пък със свещ, не съм чувал за подобен случай. При това на всеки етаж имаше денонощно отворена занималня и тя никога не е била в тоалетната!

 

Когато някой донесеше кошница от къщи или получеше колет от родителите си, цялото братство се събираше и съдържанието изчезваше на минутата.“ – Ала-бала, вероятно спомен от казармата, както и историята за скандиранията „луканка, луканка“.

 

Ето едно наистина значимо основание за онези, които винаги са твърдяли, че в нашата гимназия половината са били „нормални“,  останали станали „ченгета“. Само хрисимо ще попитам,от къде трябваше по онова време нашето разузнаване да вземе хора, знаещи по два и повече езика? Щото тогава в началото имаше само две гимназии, нашата и софийската...“  - Е, тук е ключът от бараката! Наш Павлин става сътрудник (някои биха казали доносник) на ДС през юни 1970, т.е. преди да е навършил 18 години – кандидат за „най-младия син на...“. Логично е да се допусне, че през последната година в Езиковата е предавал т. нар. "агентурни сведения" (https://agenti.bivol.bg/?q=@Name ПАВЛИН @SecondName РАЛЧЕВ @ThirdName ПАВЛОВ) – интересно какво ли е писал в тях?! Твърдя, че още през 1964 г., когато научих за Езиковата, в България имаше езикови гимназии в Пловдив,  Русе, Търново, Варна и Бургас, освен споменатите от него.

 

Ако изключим морските и високопланинските спортове, защото си нямахме нито море, нито планина на близо, в гимназията на практика се спортуваха всички познати към оня момент  СПОРТОВЕ.... В местното спортно дружество имахме копиехвъргачи, гюлетласкачи, джудисти, бегачи на всякакви дистанции.“ – хипербола с размера на лъжа!  Не съм чувал за „местно спортно дружество“ и никога по наше време, а вероятно и до промените в 1989, в гимназията не са се тренирали гимнастика, борба, бокс (худ. измислица във „Вчера“), особено пък джудо! От нашия випуск само Румен и аз тренирахме последните 2 години джудо при единствения по това време треньор на стадиона в Ловеч. В гимназията се тренираха някои дисциплини от лека атлетика, волейбол и баскетбол – толкоз!

 

„...но бяхме оригинални с навалицата други кръжоци -  по фотография, стенография, машинопис, радиотелеграфия, битова електротехника, по химия, по физика...“ – фантазии без край! Бях един от активните любител-фотографи, имаше добре обзаведена лаборатория, в която последната година между другото няколко пъти по цяла нощ играехме бридж, пушейки, но не си спомням да сме имали кръжок. Досев се опитваше да води някакъв кръжок по радиотехника, но просто беше твърде бос в материала – вероятно си допълваше хорариума, неговата дисциплина беше съвсем периферна за това училище.

 

Къде ли не сме ходили, често, разбира се, и в ГДР.“ - Колко често в ГДР, бе Павка? В 9-ти и 10-ти клас май се организираше по една екскурзия на година, с много ограничен контингент – по 5-6 от клас.

 

Всичко на немски - физика, химия, история – всичко. Преди обяд – часове, след обяд – занимания. По десет часа на ден. Само да си посмял да кажеш нещо на български. Чакат те неприятностти от рода да препишеш десет пъти речника си.“ – посмали малко - 10 (десет!) пъти?! Май и докладите ти до ДС са били в тоя стил. Да беше споменал, че в началото на първата учебна година всеки бе длъжен да си купи 10-ина тетрадки-речник по 20/40 страници и да ги занесе в едиствената книговезна работилница в града, откъдето ни връщаха по една „тухла“ с твърди корици, която доста бързо се запълваше с нови думи. Още през първия месец подобно наказание би станало просто неизпълнимо!

 

ЕЗИК МОЖЕ ДА СЕ НАУЧИ САМО И ЕДИНСТВЕНО ПО „НОУ-ХАО”-ТО НА  БАСТИЛИЯТА“ – Сериозно?!

 

Или Петракиев, този изключителен математик, чиято „втора специалност“ беше редът и дисциплината.“  - Е, тая личност заслужава особено внимание и място в историята на Езиковата. Неотменна част от живота ни там беше съблюдаването на „социалистическия морал“.  Др. Петракиев беше основен стожер на тоя морал и беше особено горд с „постиженията“ си.  Когато бяхме в 8-ми клас той ни разказа  за  участието си в залавянето на влюбени абитуриент и абитуриентка, които успели някак си да свият любовно гнездо на тавана на х-л Ловеч – изключиха ги незабавно! Когато ние вече бяхме абитуриенти Петракиев отново се прояви – рано сутринта, в тъмна доба като част от  „бойна група“ залови в леглото едно момиче от 10-ти кл. и наш съученик от „б“ клас в квартирата му.

 

Тя почти разплакана беше заявила на нашия твърдоглав директор, че не може и не иска да преподава на остригани момчета, на облечени в черни  униформи ученици, че тя не е в затвор, че да зачерниш младостта си е престъпление. Явно беше изпратила заявлението си в писмена форма до Министерството, защото стана чудо. Ние получихме правото да носим коси и цветни униформи.“ – поредна хипербола. Още с постъпване в гимназията ни вземаха мерки и ни шиеха лятна и зимна униформа. Тая система се запази до края на учението ни.

 

Те немците си бяха донесли със себе си своя начин на живот. Случи се двама от тях да бъдат „отзовани“ заради „аморални“ връзки. Когато си тръгваха с късния влак, класовете направиха шпалир със свещи и ги изпратиха чак до гарата.. „ – Нямам такъв спомен и не съм чувал за такова събитие.

 

Нека се върнем към днешния ден – 12-април. Това е празникът на гимназията.“  - Празникът на гимназията е на 16-ти април, рожденният ден на Ернст Телман – факт, който учениците след промените надали знаят.

Любо Маринов, випуск 1971г.


Von: emil-stefanov@web.de [mailto:emil-stefanov@web.de]
Gesendet: Mittwoch, 3. April 2019 11:59
An: Lyubomir Marinov
Betreff: Re: Док. филм за Езиковата

Здравей Любо,

благодаря за имейла ти! 

Виждам, че е критичен и предполагам, че ще възбуди противоречиви емоции. Нямам интерес, да възникват конфликти и да се разменят упреци. 

Ще публикувам имейла ти, както си е и ще изчакам да видя, дали и какви реакции ще има. 

Напоследък не ми остава достатъчно време за страниците. Затова се извинявам за закъснялия ми отговор и евентуално за закъснения по-нататък.

Пак ти благодаря! Желая весело изкарване на тазгодишния Празник!

С най-добри поздрави,
Емил

P.S.: Приемам снимки и спомени от срещи за публикация! 


Von: Lyubomir Marinov [mailto:elmar52@gmail.com]
Gesendet: Montag, 8. April 2019 20:36
An: emil-stefanov@web.de
Betreff: Re: Док. филм за Езиковата

Емо привет,

Коментарът ми все още не се е появил на страницата ви, ще съм ти благодарен, ако го пуснеш по-скоро.

Преди да го сътворя се посъветвах с 4 съученици и може да се каже, че материалът е съгласуван и одобрен за публикация.

Относно  Павлин - в гимназията бяхме като че ли приятели, заедно се опитвахме да тренираме самоотбрана от едно германско ръководство, умувахме дали да не кандидатстваме във висшето училище на МВР в Симеоново, та затова бях силно разочарован, когато научих за ранната му "агентурна" дейност.

Относно Петракиев - двама съученици ми припомниха още интересни факти за него - напр. как се е спотайвал в тоалетните, за да хваща пушачи.

Стоя зад всичко, което съм написал и мисля, че и такива факти трябва да се помнят и да се появят в един истински документален филм.

Успехи: Любо М.


Von: emil-stefanov@web.de [mailto:emil-stefanov@web.de]
Gesendet: Dienstag, 9. April 2019 07:56
An: 'Lyubomir Marinov'
Betreff: AW: Док. филм за Езиковата

Здравей Любо,

Извинявам се за голямото закъснение. Споменах, че за съжаление напоследък не ми остава достатъчно време за страниците. Но благодарение на твоя „натиск“ се заех и свърших работата.

Държа пак да ти кажа, че критичните теми, които засягаш, ще събудят емоции. Понеже не съм запознат детайлно, искам да наблегна на факта, че става дума за твои лични виждания, които нито споделям, нито отричам.

Веб-страницата www.ezikovata.eu е неофициална, некомерциална, неполитическа страница, посветена, но не представляваща Ловешката Езикова Гимназия. На нея публикувам лична кореспонденция, имаща връзка със училището. Виж по-подробното описание на подбудите при възникването и.

Запазвам си правото, ако материалът ти предизвика конфликтни ситуации, да го смъкна от публикация.

С най-добри поздрави,
Емил

обратно - 2018 - нататък


Забележка: Всеки Ваш email, в който не е изрично споменато, да не бъде публикуван и има отношение към Езиковата, ще излиза на сайта в несъкратен вид, заедно с email-адреса на подателя, за да документра източника на информация и насърчава непосредствените контакти.
12.05.2019 - Страници за Гимназията за Чужди Езици "Екзарх Йосиф I" - www.ezikovata.eu